Галерия

1

    Както знаете, в икономиката има търсене и предлагане. От страна на Гърция и на България, разбира се има глад за капитали и инвестиции, и то за големи и мащабни. Когато дойде тук един чуждестранен инвеститор, какво ще получи? В Гърция има разни еколози, различни съществуващи структури, които пазят да не влезе външен инвеститор. Не говоря само за монополи. Като агроном съм учил екология, не мога да разбера как екологията стана икономическа наука, социална наука и не знам още каква друга наука. Всичко друго, но не и това, което трябва да бъде. Инвеститор, който дойде в Гърция, ще се сблъска с много проблеми: с местната власт, с църквата, с едни структури, които той не познава. По същия начин идва да инвестира тук, в България. Пак ще има подобни проблеми, без значение какви ще са конкретните организации или структури, които ще му попречат. Ние не само не предлагаме, а убиваме и търсенето. Ние сме все още с много остарели балкански представи за търговия и за развитие. Трябва да излезем от тия остарели представи, от тази мрежа, която ни пречи да вървим напред. Трябва да знаем в каква посока искаме да се развиваме. И щом разберем какво искаме, веднага можем и да предложим нещо конкретно на инвеститорите, за да привлечем чужди капитали. Повечето големи чужди инвестиции в България не са били в следствие на някаква инвестиционна програма, предложена от българската държава.

    Да разбираме ли, че данъчната политика е единственото останало привлекателно нещо, което България може да предложи на чуждия капитал, за да го привлече?

    Има и други – като евтината работна ръка, но вече не е толкова специализирана, както беше в миналото. Има и добра администрация. Но най-силното и основно предимство е, че е данъчен рай. Но не трябва да остава само това предимство, защото то е само един фактор.  Глад има и в Гърция, но тя не е данъчен рай. Имайте предвид, че един чужденец трябва да плаща около 50% данъци: освен данък печалба има данък доход, данък дивиденти и една невероятна бюрокрация.

    Това ли е причината много гръцки компании да идват в България?

    Да.

    Какво мислите за тази хидра - корупцията? Има ли сценарий, в който да овладеем корупцията в нашите две държави?

    Навсякъде има корупция. Навсякъде! Питайте господин Шойбле за Siemens. Също и за трите подводници, които продадоха на Гърция и не можаха да плават.

    Корупция е имало, има и ще има навсякъде. Корупцията не е най-важният отрицателен фактор в една икономика. Важно е доколко тази корупция се стреми да се развие, но не като корупция, а като навлизане на капитали в икономиката. Ще ми позволите да ви кажа, че тук в България имаше много по-голяма корупция по времето на социализма, отколкото е сега. Много хора от времената на първоначалното натрупване на капитали в България сега са видни бизнесмени. Това не е позитивно!

    Ксенофоби ли са българите? Как приемат един чужденец?

    Социологът Константинос Каравидас през 1924 стига до извода, че нашите народи от балканския регион са едни и същи по своя бит и култура, само говорим различни езици. Той е описал, че планинарският тип е винаги по-твърд, по-мнителен, по-затворен към другите хора, според неговите критерии и представи. Същият проблем имаме и в Гърция с ксенофобия от същия тип хора. Хората, които живеят по крайбрежието, са по-отворени, причината не е в климата, а в търговските отношения. Търговията винаги прави човека по-космополитен.

    Чул съм доста неща в България, но не обръщам внимание. Същите неща можете да чуете и в Гърция. Лично аз и другите гърци, които живеем тук, живеем много добре, много нормално и нямаме никакви проблеми с нашите приятели българи.

    Често чуваме тезата, че на Балканите сме мързеливи, че все гледаме да си спестим усилията – откъде идва това и вярно ли е?

    Това са глупости, които се казват от хора, които неправилно интерпретират статистиката. Не сме мързеливи! Според статистиката за изработените часове на седмица, и българите, и гърците работят най-много като време в цяла Европа. Ако обаче се доверим изцяло само на този показател, ще направим огромна грешка. Трябва да се анализират поне 12 различни фактори, за да оценим правилно производителността на труда. Затова нека да оставим настрана кой е по-работлив и кой по-мързелив и да видим, че в България хората работят повече от 48 часа на седмица, в Гърция работят 42 часа на седмица. И в двете държави заплатата не е съобразена с продължителността на работното време.  Проблемът ни е, не че сме мързеливи, а че не сме ефективни.

    Това ли е причината да сме по-бедни в сравнение с останалата част на Европа?