Галерия

1

    Има една грешна представа за живота в Европа сред нас, на Балканите. В Европа 80% от хората нямат собствено жилище. В Гърция и в България, ако нямаш собствено жилище, тогава се смяташ за беден. От огромните заплати, които чуваме, че получават в Западна Европа, около 60-65% отиват за наем. Това е най-големият разход за едно западноевропейско семейство. Останалите пари отиват за храна, облекло и други всекидневни стоки и услуги от първа необходимост. Много малка част от парите отиват за развлечение. В България и в Гърция можем да живеем на кренвирши и да се лишаваме от други неща, но да караме скъпи луксозни автомобили, в които да сипваме бензин за 10-20 лв. В Гърция положението е подобно, макар и на друго ниво, малко по-високо. Но в същия дух. Това е част от нашата култура. Всичко е въпрос на гледна точка. В Западна Европа нямат собствени жилища, нямат собствени вили. Приоритетите са различни.

    По какво си приличат съдбите на Гърция и на България и по какво се различават от 2007 насам, когато България стана член на Европейския съюз?

    Досега в България няма такъв огромен проблем с вземането на заеми. Важното е да разберем, че България е последният данъчен рай в Европа. И то без да е офшорна зона. Ако това не може да се разбере в България, то тогава ще е много лошо за държавата. В България има чужди фирми и огромни суми като внесени данъци, защото е данъчен рай. Ако се повиши процентът на заемите до нивото на брутния вътрешен продукт, тогава държавата ще бъде задължена да увеличи данък печалба. В такъв случай, за какво една фирма да работи в България? Ще предпочете да работи на друго място. Защото ако се увеличи данък печалба, това ще доведе до увеличаване на други показатели – работната заплата, цени и други. От тази гледна точка, България не е в същата позиция като Гърция. Гърция трябва да извърши много дълбоки реформи в държавната администрация. Много харесвам, че в България никой държавен служител не е несменяем. В Гърция трябва да го преодолявам това нещо, което е една много силна традиция. Трябва да се намали държавния сектор. Много се радвам, когато виждам, че в административно отношение България е поне 10 години напред от Гърция. Българинът, когато получава съвет от хора, чието мнение уважава, приема мнението им. Затова казвам, че България няма същите проблеми като Гърция. И няма да има, ако страната остане гостоприемна за чужди капитали и фирми. Ако тръгне към еврозоната... Съжалявам, но там нещата в бъдеще няма да бъдат толкова слънчеви. Ще бъде мъгливо. Колкото по-дълго еврото не замести националната ви валута, толкова по-добре за вас.

    Извън икономическата област кои са мостовете, които свързват българите и гърците?

    Трябва да тръгнем от нашата история. Ние сме народи, които са много тясно свързани и не сме имали никакви проблеми. Трябва да видим какъв е приносът на каракачаните в южна България и на българите в северна Гърция. Ние сме членове на Европейската общност, трябва да седнем на една маса, да загърбим митовете, тези, които са за масово потребление, и да седнем да поговорим. Тогава няма да имаме никакви проблеми и ще видим, че сме еднакви. Политиката ни разделя, но отвъд нея ние сме еднакви.

    Имате ли хоби и какво е то?

    Пиша поезия, но не съм по поезията, която гали ухото. Моята поезия докарва сърбеж на мозъка и налага да помислиш. Темата на моята поезия са балканските страни: икономика, история, общество. Не се занимавам с нищо друго. Цялата ми научна дейност беше свързана с балканските държави, поезията ми също. Това е моята любов. Аз съм балканец, не съм нито грък, нито българин.

    Запален риболовец съм, но завися от времето и от условията.

    Кое е любимото ви място в България и в Гърция?

    В Гърция харесвам морето, слънцето и храната. В България харесвам отново природата и манталитета. Но не само в България, също и в Румъния, и в Македония, и в Албания. Навсякъде на Балканите се чувствам добре. Много ми харесва нашият манталитет. Груб е, не е толкова култивиран, обаче има нещо, което ни отличава от другите хора.  Ще си позволя да бъда малко сноб.

    В заключение, кое е това нещо, което ще ни обедини на Балканите и ще ни отведе към по-добро бъдеще?

    Да сменим културата си.  И ако не можем да сменим културата си, тогава трябва да изкопаем една огромна дупка, за да се скрием. Не балканският манталитет, за който говорих, той ни помага. Трябва да оставим земеделския начин на мислене и да се насочим към по-съвременен начин на мислене. Свършило е времето на задругата, на живота в изолирана общност, с недоверие към всичко ново, от което се страхуваме, защото е непознато. Задругата е остарелият начин на Балканския полуостров, който е обединявал работната сила на село. Той и до сега съществува в нашата култура. Навремето роднини, родители и деца са живеели в затворена общност, къщите са били заедно, в затворен квадрат, зад обща ограда. Времето на изолацията и на разделението е отминало, в съвременния свят няма място за подобна изолация, особено като начин на мислене.