Галерия

1

61,31 на сто от гърците гласуваха с НЕ на вчерашния референдум, откликвайки на призива на управляващите „да не се преклонят пред изнудването”. Няколко часа по-късно премиерът Алексис Ципрас отправи обръщение към нацията, в което обяви, че ще поиска от президента Прокопис Павлопулос да свика заседание на лидерите на политическите партии за определянето на национална стратегия в преговорите с кредиторите. По-рано днес финансовият министър Янис Варуфакис подаде оставка, за да улесни кабинета в опитите му да постигне споразумение, както написа в личния си блог.

Последните политически развития възобновиха надеждите на голяма част от гърците, че правителството цели да се споразумее с кредиторите. Според други обаче те са поредният епизод в започналата преди пет месеца поредица от неуспешни опити.

За това защо Атина не може да постигне съгласие с европейските си партньори и доколко това изобщо е възможно GRReporter разговаря с гръцкия писател и коментатор Петрос Папасарандопулос.

Г-н Папасарандопулос, как коментирате убедителната победа на отрицателния вот на вчерашния референдум?

Аз не бях особено изненадан, защото още от началото на кризата твърдя, че освен икономическата ѝ страна, в Гърция е налична една огромна криза на стереотипи, идеи и позиции. В нея е развит манталитет на въображаемо бягство от реалността. Мнозинството от съгражданите ни живее в един нереален свят и отказва да приеме фактите.

Този отказ за приемане на фактите, реалността и баланса на силите бе отразен по много чист начин на вчерашния референдум. Една голяма част от жителите на Гърция смятат, че страната може да е част от Еврозоната без да спазва задълженията, които произтичат от едно такова споразумение.

Това е една илюзия, от която се възползваха левите и десните популисти от СИРИЗА и Независимите гърци и която се опасявам, че ще заплатим много скъпо.

Какво означава тази победа на НЕ за страната и нейното бъдеще?

Аз съм абсолютен песимист и искрено се надявам да греша в преценката си. Смятам, че смисълът на съществуване на СИРИЗА е наличен само когато създава конфликти и измисля врагове. Следователно всеки опит за постигане на компромис с Европа в същността си анулира смисъла на нейното съществуване.

Това е една партия, която, като оранжерия, се нуждае от конфликта. Европейската интеграция и Еврозоната са основани на компромиса. Тези две формации са абсолютно несъвместими помежду си. Прогнозата ми е, че преговорите няма да имат резултат. Правителството ще предизвика разрив с кредиторите и Гърция ще бъде върната към драхмата.

Какво може да предизвика тази победа в състава на кабинета? Какво е неговото бъдеще?

Като се вземе предвид всичко, което казах дотук, мисля, че какъвто и да е ремонт на правителството не би могъл да повлияе на курса към предизвестената смърт. Вярвам, че страната се води към безизходица и към най-голямата катастрофа в историята на Гърция след Гражданската война.

Как коментирате оставката на Янис Варуфакис часове след победата на НЕ на референдума, която логично би следвало да окрили правителството?

Вижте, ще отговоря по изключение, защото смятам, че занимаването на един сериозен човек, какъвто мисля, че съм или поне се стремя да бъда, с явлението „Варуфакис” не води до никъде. Янис Варуфакис е случай, който политологията и политическият анализ не са в състояние да разберат от само себе си. Следователно фактът, че напуска за мен е положителен в смисъл, че изчезва една налудничава променлива в системата. Но от друга страна той не предизвиква у мен никакъв оптимизъм.

Как смятате, че може да бъде спрян този курс към катастрофата, която описахте?

За съжаление не съществува начин да бъде спрян.

Тоест, смятате, че в момента Гърция няма никаква алтернатива?

Поне аз не мога да видя такава. Мнението ми е, че Гърция навлезе в спиралата на катастрофата. Няма връщане назад по този път. Навлизаме в една огромна авантюра, която ще продължи за десетилетия.