Галерия

1

След 4 дни в Гърция ще се проведат едни от най-решаващите избори за парламент в най-новата история на страната. В последните седмици GRReporter предложи на вашето внимание анализите на журналиста Костас Ступас, лидера на “Потами” Ставрос Теодоракис, коментатора Костис Лимбуридис, политолога Пламен Тончев. Днес ви предлагаме един поглед отвън към гръцката действителност - този на Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика на България. С него разговаря Полина Спартянова.
    Как си обяснявате спада на еврото спрямо долара в момента? Има ли нещо общо с напрегнатата предизборна кампания в Гърция?
    Отчасти има общо с проблемите в Гърция, тъй като страната се превръща в една сериозна неизвестна на фона на еврозоната и политическото говорене, което доминира там създава допълнителни рискове, които така или иначе не са малко. Като говорим за съотношението евро-долар трябва да отчитаме най-сериозния факт, а именно очакваното количествено улесняване, което Европейската централна банка се кани да извърши. Което означава на практика печатане на нови пари и вкарването им в икономиките на страните от еврозоната в замяна предимно на държавни ценни книжа, както от стабилни, така и от нестабилни икономики. Затова цената на еврото спада в сравнение с всички останали валути. Според мен това е основната причина за поевтиняването на еврото спрямо долара.
    Естествено има и други, като например продължаващите структурни проблеми в еврозоната, които така и не бяха решени. Много често се цитира и голямата задлъжнялост на европейските страни, но тя е единствено в следствие на тези структурни проблеми. За съжаление след 2009 не видяхме структурни реформи, видяхме единствено улеснение от страна на Централната банка, което всъщност продължава и в момента. Причината за новото количествено улеснение от страна на Европейската Централна Банка е, че икономиките просто политически отказват да предприемат структурни реформи, включително и по отношение на бюджетите си. Франкфурт в момента е единственият спасителен пояс за тези икономики. Тук се получава и един кръгов аргумент – банката печата пари, защото няма структурни реформи, а липса на такива е основополагащият проблем. Тези две неща взети заедно сериозно удрят цената на еврото, както в долара, така и в швейцарския франк.
    На фона на всичката тази нестабилност Гърция е поредната капка, която може да доведе чашата до преливане и тя просто вкарва допълнителен елемент на несигурност – ще остане ли в еврозоната, няма ли да остане, ще предоговори ли спасителния план, няма ли да го направи, какви точно ще са условията, каква ще е политиката на новото правителство, защото в момента предварителните оценки показват, че крайно лява партия ще бъде доминираща в новото правителство. Което предполага доста сериозна промяна на политиката.  
    По Ваше мнение какъв ще бъде сценарият за гръцката икономика, ако в края на седмицата спечели радикалната лява партия СИРИЗА?
    Според мен няма да има големи промени спрямо това, което се случва в момента и това, което ще се случи след изборите, защото Гърция в момента няма избор за нещо по-различно. Те нямат алтернативи. От една страна тя има нужда от външно финансиране, за да може да си покрива дълговете, което просто няма от къде другаде да дойде освен от Тройката кредитори. Тя е източникът на финансиране в момента за Гърция, евентуално бъдещо финансиране може да бъде свързано с Европейския стабилизационен фонд, Европейския стабилизационен механизъм, но отново то зависи от успешното завършване на сегашната спасителна програма. Ако Гърция каже „Гледайте си работата, няма да изпълняваме вашите изисквания”, съответно не може да разчита на бъдещо финансиране. Това е толкова очевидно, че няма накъде повече. Така че когато говорим за външно финансиране, страната има само тези кредитори, на които да разчита. Ако иска да разчита на вътрешно кредитиране, това може да дойде по линия на банките. Само че отново външните кредитори са наложили ограничение на емитирането на вътрешен дълг и съответно Гърция трябва да се съобразява с тях. От рамките на този механизъм не може да си позволи вътрешно финансиране в промишлени количества. Ако иска отново да наруши тези правила, то банките в страната трябва да намерят ресурс от някъде, те в момента се финансират от Европейската Централна Банка, а институцията изрично каза, че ако сегашният спасителен механизъм не бъде продължен и страната не получи положителна оценка за справянето с изискванията към нея, то Франкфурт ще спре да кредитира местните банки. Тоест правителството просто няма от къде да намери пари – нито от външен, нито от вътрешен източник.
    Има една хипотетична алтернатива – Гърция да обяви преструктуриране на 100% от външния си дълг и в същото време да си балансира бюджета. Да кажат „От тук нататък на нас не ни трябва външно финансиране, ние ще си харчим толкова, колкото съберем като данъци, спираме да плащаме външните си дългове”, но това ще доведе до нови проблеми със стабилността на банковата система. Защото ако разчиташ само на собствените си ресурси в момент, в който банките имат нужда от допълнителна ликвидна помощ, трябва да се намалят някакви други разходи, като например за заплати, инвестиции, поддръжка, пенсии. Така че  това е изключително невероятен сценарий. Като цяло правителството може да не разчита на външно финансиране единствено от Тройката или от Европейския стабилизационен механизъм, а вътрешното финансиране зависи от продължаването на този спасителен механизъм, или на удължаването му, или на приемането на нов под каквато и да било форма.
    За съжаление аз не виждам сценарий, в който Гърция може да наруши някои от изискванията, освен тези, с които Европейският съюз е склонен да се съгласи и в същото време да продължи да получава пари. Това политическо говорене, което в момента печели гласове, от една страна не може да оправдае обещанията си, а от друга създава много проблеми в момента, тъй като виждаме, че от страх депозитите се теглят и излизат извън страната и съответно банките в Гърция имат нужда от допълнително финансиране и затова се обръщат за помощ към централната си банка. Хем в момента има проблеми заради изключително популисткото говорене, хем в бъдеще ще има проблеми, тъй като новото правителство няма как да оправдае тези обещания.
    Има ли начин, по който да бъде опростен част от дълга на Гърция, както твърдят представителите на СИРИЗА?
    Начин има, ако не се лъжа на два пъти вече бяха опрощавани части от дълга на Гърция, но европейските партньори вече не са склонни на такова нещо. Официалната позиция, която се чува е, че евентуални отстъпки от ангажиментите на Гърция могат да бъдат единствено по линия на изплащането на заемите. Тоест срокът за изплащане може да стане примерно 50 години, един вид да се удължи падежът на тези дългове, но не и те да бъдат преструктурирани. Европейската централна банка директно заяви, че нейните инвестиции в гръцки ценни книжа не подлежат на преструктуриране, така че там няма как да се случи такова нещо и е доста нереалистично да се залага на такава опция. В общи линии позицията в момента е, че това няма как да стане и затова подобно говорене в Гърция изглежда основно като политическо и популистко, не е базирано на планове или възможности, с които партньорите може да се съгласят.
    Според Вас на какво се дължи свиването на депозитите в гръцките банки?
    Това се дължи единствено на политическото говорене. Не мисля, че Гърция тази година е по-зле отколкото беше през предходната. Напротив, даже мисля, че там нещата започват бавно и много трудно да се нормализират, колкото и пресилен да е този термин на този етап. Но самият факт, че се очаква крайно ляво правителство, което е евро-скептично и постоянно обяснява как някакви лоши западни колониализатори идват в страната, ограбват я и така нататък. Трябва да се подчертае, че Гърция е една от малкото страни в еврозоната, която наистина приложи политика на икономии. Да, наистина дългът й нарастна, но там има сериозни икономии по отношение на бюджета на страната и тя вече има първичен излишък от този бюджет, което беше и едно от изискванията на спасителния план. Естествено не са постигнали целта, но е стъпка в правилната посока. За разлика от други страни, където такива мерки не бяха предприети и това „затягане на коланите” е нещо мистериозно за мен, защото като погледна данните няма свиване на разходи.
    Според мен това политическо говорене в Гърция е достатъчно, за да изплаши инвеститорите и спестителите в тези банки. Нормални домакинства например, виждайки какво се случва, са притеснени за средствата си и ги изтеглят от гръцките банки и ги изпращат в чужбина. Това е по-големият проблем, защото ако те останат в икономиката под друга форма – парите са вътре, но когато излязат извън икономиката, това означава, че те вече не се въртят вътре. Дори банките не могат да ги отпуснат под формата на кредити или да ги инвестират в държавни ценни книжа. Тези пари просто изтичат от икономиката, което затруднява допълнително икономическите процеси и причината това да се случва е, че има много сериозни страхове, че в момента, в който Гърция откаже да се съобразява с изискванията на спасителния план, тогава страната ще бъде принудена да излезе от еврозоната и да въведе драхмата, което ще доведе до различни проблеми.
    На първо място просто няма формална процедура това да се случи, независимо дали да я изгонят или тя сама да напусне. Такава процедура все още няма, което е много голяма въпросителна как това би станало, какъв е механизмът, какви биха били последствията. Другото е, че при въвеждане на нова валута нейният валутен курс тотално се обезценява спрямо еврото, което означава огромни загуби както за бизнеса, така и за хората, които спестяват. Особено за кредитополучателите, защото техните кредити са в една валута, въвежда се нова, която сериозно се обезценява и реалната стойност на техните доходи също, съответно стойността на кредитите им нараства спрямо покупателната им способност.  
    Има ли финансови ресурси например, които в момента да идват от южната ни съседка към българските банки?
    Възможно е да има, не е изключено, но за съжаление такава статистика няма. Тоест депозитите на банките не са разделени по това откъде идват парите в тях, вижда се само дали идват от домакиства или финансови институции. Не е изключено да има прехвърляне на депозити към България, защото капиталът на няколко български банки е собственост на гръцки банки, така че нищо чудно някои от тези средства да се насочват насам, като към страна, която е сравнително близко географски и не малко гръцки фирми имат дейности тук. Когато Гърция изпитваше най-сериозни проблеми, видяхме и пререгистриране на фирми от Гърция към България. Така че такова прехвърляне на средства не е изключено, но тъй като няма такава статистика не може да говорим със сигурност.   
    В момента съществува ли опасност за българската банкова система, след като четири от гръцките банки, поискаха финансова помощ от гръцкия държавен фонд?
    Тези банки поискаха Emergency Liquidity Assistance, което е възможност на централните банки в отделните страни самостоятелно да проведат парична политика, която по дефиниция би трябвало да се прави само в Европейската Централна Банка, но един вид да предоставят ликвидна подкрепа на местни банки, което реално увеличава парите в обръщение. Има такъв механизъм и Гърция на няколко пъти вече се възползва от него и сега се случва същото.
    Според мен проблемите в гръцките банки никога не са представлявали проблем за българските банки. Първо, защото самата депозитна база у нас, сравнена с активите на банковите групи в Гърция е много малка и чисто практически много трудно би решила някакъв сериозен проблем. Второ, българските банки продължават да бъдат печеливши, което означава, че ако се пренасочат средства от тук към банките-майки, това означава тази печалба да спадне и съответно стойността на активите също да спадне. Оттам нататък банковите групи биха изпитали други проблеми. Още един аргумент в тази посока е, че в периода 2009-2013 гръцки банки продаваха свои дъщерни дружества в различни страни, включително Полша и Унгария, но в България задържаха своите дъщерни банки. Което означава, че те имат интерес да останат на този пазар и мисля, че това ще е последното нещо, което ще се случи – те да продадат активите, които имат тук, а не да ги обезкървят и съответно след това пазарната им цена да намалее. Оттам нататък съответно самата пазарна цена на банковите групи да намалее.
    В най-краен случай може да се случи така, че тези български поделения да бъдат продадени и ако съдим по опита, който имаме от последните години, обикновено когато се продават банки с чужд капитал в България, сравнително бързо се намира собственик, обикновено са местни лица и това не е свързано по никакъв начин с проблеми на пазара или нестабилност на системата.
    Каква алтернатива трябва да търси Гърция на предстоящите избори?
    Като цяло аз не виждам Гърция какво може да направи, тъй като няма алтернатива на това, което се случва в момента. По същия начин както ние нямахме алтернатива от „Южен поток”. Ние поемаме едни ангажименти пред Европейската комисия и поемаме други ангажименти, които си противоречат с другите по силата на търговското взаимоотношение с Русия. По този начин се оказваме в ситуация, в която няма как да угодим на двете страни, така че във всички положения ще понесем някакви наказания. В момента бъдещото гръцко правителство си залага абсолютно същия капан. То казва на избирателите „Ние ще направим всичко възможно да се освободим от тези икономии и в същия момент то е зависимо от това, което се случва в Европа и от това, което европейските кредитори са склонни да търпят като поведение и като условие по спасителната програма. Няма как да излязат „сухи” от това нещо.