Галерия

1

След 4 дни в Гърция ще се проведат едни от най-решаващите избори за парламент в най-новата история на страната. В последните седмици GRReporter предложи на вашето внимание анализите на журналиста Костас Ступас, лидера на “Потами” Ставрос Теодоракис, коментатора Костис Лимбуридис, политолога Пламен Тончев. Днес ви предлагаме един поглед отвън към гръцката действителност - този на Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика на България. С него разговаря Полина Спартянова.
    Как си обяснявате спада на еврото спрямо долара в момента? Има ли нещо общо с напрегнатата предизборна кампания в Гърция?
    Отчасти има общо с проблемите в Гърция, тъй като страната се превръща в една сериозна неизвестна на фона на еврозоната и политическото говорене, което доминира там създава допълнителни рискове, които така или иначе не са малко. Като говорим за съотношението евро-долар трябва да отчитаме най-сериозния факт, а именно очакваното количествено улесняване, което Европейската централна банка се кани да извърши. Което означава на практика печатане на нови пари и вкарването им в икономиките на страните от еврозоната в замяна предимно на държавни ценни книжа, както от стабилни, така и от нестабилни икономики. Затова цената на еврото спада в сравнение с всички останали валути. Според мен това е основната причина за поевтиняването на еврото спрямо долара.
    Естествено има и други, като например продължаващите структурни проблеми в еврозоната, които така и не бяха решени. Много често се цитира и голямата задлъжнялост на европейските страни, но тя е единствено в следствие на тези структурни проблеми. За съжаление след 2009 не видяхме структурни реформи, видяхме единствено улеснение от страна на Централната банка, което всъщност продължава и в момента. Причината за новото количествено улеснение от страна на Европейската Централна Банка е, че икономиките просто политически отказват да предприемат структурни реформи, включително и по отношение на бюджетите си. Франкфурт в момента е единственият спасителен пояс за тези икономики. Тук се получава и един кръгов аргумент – банката печата пари, защото няма структурни реформи, а липса на такива е основополагащият проблем. Тези две неща взети заедно сериозно удрят цената на еврото, както в долара, така и в швейцарския франк.
    На фона на всичката тази нестабилност Гърция е поредната капка, която може да доведе чашата до преливане и тя просто вкарва допълнителен елемент на несигурност – ще остане ли в еврозоната, няма ли да остане, ще предоговори ли спасителния план, няма ли да го направи, какви точно ще са условията, каква ще е политиката на новото правителство, защото в момента предварителните оценки показват, че крайно лява партия ще бъде доминираща в новото правителство. Което предполага доста сериозна промяна на политиката.  
    По Ваше мнение какъв ще бъде сценарият за гръцката икономика, ако в края на седмицата спечели радикалната лява партия СИРИЗА?
    Според мен няма да има големи промени спрямо това, което се случва в момента и това, което ще се случи след изборите, защото Гърция в момента няма избор за нещо по-различно. Те нямат алтернативи. От една страна тя има нужда от външно финансиране, за да може да си покрива дълговете, което просто няма от къде другаде да дойде освен от Тройката кредитори. Тя е източникът на финансиране в момента за Гърция, евентуално бъдещо финансиране може да бъде свързано с Европейския стабилизационен фонд, Европейския стабилизационен механизъм, но отново то зависи от успешното завършване на сегашната спасителна програма. Ако Гърция каже „Гледайте си работата, няма да изпълняваме вашите изисквания”, съответно не може да разчита на бъдещо финансиране. Това е толкова очевидно, че няма накъде повече. Така че когато говорим за външно финансиране, страната има само тези кредитори, на които да разчита. Ако иска да разчита на вътрешно кредитиране, това може да дойде по линия на банките. Само че отново външните кредитори са наложили ограничение на емитирането на вътрешен дълг и съответно Гърция трябва да се съобразява с тях. От рамките на този механизъм не може да си позволи вътрешно финансиране в промишлени количества. Ако иска отново да наруши тези правила, то банките в страната трябва да намерят ресурс от някъде, те в момента се финансират от Европейската Централна Банка, а институцията изрично каза, че ако сегашният спасителен механизъм не бъде продължен и страната не получи положителна оценка за справянето с изискванията към нея, то Франкфурт ще спре да кредитира местните банки. Тоест правителството просто няма от къде да намери пари – нито от външен, нито от вътрешен източник.
    Има една хипотетична алтернатива – Гърция да обяви преструктуриране на 100% от външния си дълг и в същото време да си балансира бюджета. Да кажат „От тук нататък на нас не ни трябва външно финансиране, ние ще си харчим толкова, колкото съберем като данъци, спираме да плащаме външните си дългове”, но това ще доведе до нови проблеми със стабилността на банковата система. Защото ако разчиташ само на собствените си ресурси в момент, в който банките имат нужда от допълнителна ликвидна помощ, трябва да се намалят някакви други разходи, като например за заплати, инвестиции, поддръжка, пенсии. Така че  това е изключително невероятен сценарий. Като цяло правителството може да не разчита на външно финансиране единствено от Тройката или от Европейския стабилизационен механизъм, а вътрешното финансиране зависи от продължаването на този спасителен механизъм, или на удължаването му, или на приемането на нов под каквато и да било форма.