снимка: Reuters/ Yannis Behrakis
Затрудненото икономическо състояние на Гърция през последните пет години предостави трибуна на различни коментатори, които представиха десетки идеи за това как би могъл да бъде решен финансовият проблем на страната.
Немалко от тях се върнаха обратно в историята и по-конкретно в периода след Втората световна война, когато пострадалата сериозно от военните действия Гърция е един от бенефициентите на плана Маршал. Това е всеизвестната Програма за възстановяване на Европа на САЩ, като за участие са призовани всички европейски страни, включително и поставените под съветско влияние държави от Източна Европа. Йосиф Сталин обаче не позволява на никоя от страните-сателити на СССР да участва в плана. Изключение прави само Югославия, като това решение на Йосип Броз -Тито поставя началото на неговия конфликт със Сталин.
Между 1948 и 1951 Гърция получава от САЩ по линията на плана Маршал 366 милиона долара, за да се възстанови и от последствията както на Втората световна, така и на последвалата Гражданска война.
Доколко обаче отпуснатите по линия на плана Маршал и доктрината Труман средства са спомогнали за реалното икономическо възстановяване на страната след разрушителните войни? Отговора на този въпрос потърсиха участниците в организираната от американско-гръцката асоциация за образование и напредък АХЕПА дискусия в Атина.
В анализа си пред участниците бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Панайотис Гениматас беше категоричен, че планът Маршал не е спасил Гърция и дори го определи като неуспешен по отношение на постигането на поставените високи цели. „От самото начало той е бил свързан с гръцките закони за постигане на икономическо развитие, докато поставената от американците летва е била много високо. САЩ са смятали, че страните в Европа трябва да се развият въз основа на най-добрите модели за икономическо възстановяване, но в случая с Гърция това е не е било възможно. Можем да твърдим, че планът е успял само що се отнася до възстановяването на основни инфраструктури и овладяването на хуманитарната ситуация”. Като причина за неуспеха той посочи няколко доклада на американски представители, които описват в тях ширещата се корупция и безсилните да се справят с проблемите гръцки правителства.
За сравнение Гениматас посочи Италия, „която не е използвала получените пари за краткосрочно облекчение на последствията от войната, а за дългосрочни проекти. В резултат на това страната е създала базата за последвалото по-късно италианско „икономическо чудо”, поставило я сред водещите в света икономики”.
Панайотис Гениматас определи плана Маршал като „утробата, от която е възникнал Европейският съюз”. Според него договорите са били конкретизирането на интеграционния процес. Той обаче беше категоричен, че нито Гърция, нито Европа имат нужда от нов план Маршал днес. „Колкото и пари да се предоставят безвъзмездно на хора, които не могат да ги управляват правилно и по предназначение, те няма да дадат никакъв резултат”, коментира Гениматас за Гърция.
Колкото до Европа той посочи, че тя разполага с всички необходими вътрешни механизми и инструменти, за да приложи политика на икономическо възстановяване, които до днес избягва да използва. По думите му Договорът от Мааастрихт съдържа всички необходими регулации, както и че забавянето на федерализацията на Европа само бави процеса на възстановяване на целия Европейски съюз.
Гениматас представи и интересни исторически факти около плана Маршал и доктрината Труман. Един от тях е, че тогавашният президент на САЩ Хари Труман е бил член на АХЕПА. Според Гениматас никоя от двете програми не е спасила Гърция от комунизма, както се твърди широко, защото страната никога не е била заплашена от присъединяване към Източния блок. „Сталин не е имал никакво намерение да наруши споразумението от Ялта и не се е интересувал изобщо от гръцките комунисти”. Освен това по думите му Гражданската война в Гърция погрешно е наричана така. „От момента, в който решението за започването на въоръжен конфликт е било взето от една фракция, а не от болшинството в Гръцката комунистическа партия, не можем да говорим за гражданска война, а за обикновен метеж”.
Гениматас изтъкна историческата роля на асоциацията АХЕПА и хилядите ѝ членове за „създаването и поддържането на моста между Гърция и САЩ”. Според него засилването на икономическата мощ на страните от групата БРИКС и най-вече на Китай не оставят никакво съмнение, че Европа ще може да остане силна икономически само ако задълбочи връзките си с отсрещната страна на Атлантическия океан.