Галерия

1

По време на неотдавнашното си посещение в Берлин гръцкият външен министър Никос Кодзяс постави пред своя германски колега Франк-Валтер Щайнмайер редица искания, сред които и няколко, свързани с герамнската окупация на Гърция, а именно изплащането на репарации, компенсации и връщане на окупационния заем. Гръцката страна получи за пореден път отрицателен отговор, като Берлин повтори, че за Германия тези въпроси са изчерпани от правна гледна точка.

Споразумение между две неравнопоставени страни

Матиас Хартвиг, юрист от Института по международно право „Макс Планк“ в Хайделберг, посочи в интервю за Германското радио:

«Първо въпросът е дали става дума за репарации. Репарации се изплащат за щети и разрушения, нанесени по време на война, и обикновено се уреждат с договор след края на войната, като нападналата, но победена страна е призована да плати. В конкретния случай и що се отнася до окупационния заем, гръцката страна твърди, че той не е включен в общите репарации, а че става въпрос за специално кредитно споразумение, сключено между Третия Райх и Гърция».

Фактът, че договорът за заема, при това безлихвен, е сключен по време на окупация между две неравнопоставени страни, показва според юриста, че връщането на заема е включено в рамките на „възстановяване на военни разрушения“ и следователно става в рамките на изплащането на репарации.

Гръцката позиция е отчасти противоречива

Както отбелязва специалистът по международно право, «гръцката страна твърди, че става въпрос за обикновен международен договор, от който произтичат определени задължения за германското правителство или за германската държава. А Германия твърди обратното, че това не е бил обикновен договор, че Германия е била толкова „лоша“, че като окупационна сила е принудила гърците да се съгласят да отпуснат въпросния заем, и поради това връщането му е включено в репарациите. Това има пряка връзка и с лихвите. Договорът за отпускането на заема не е предвиждал изплащането на лихви. А сега гърците увеличават размера на исканата сума, включвайки и лихви, които обаче не са били предвидени в договора. Това означава, че гръцката позиция е отчасти противоречива».

Според Матиас Хартвиг, в този контекст и от правна гледна точка Германия няма никакви задължения към Гърция. Както отбелязва той обаче, въпросът има не само чисто юридическо измерение, а и политическо:

«Макар че говоря в качеството си на юрист, а не на политик, въпросът вече не е юридически, а политически. Ако позволите да изразя политическото си мнение по въпроса, бих казал, че в рамките на общата икономическа криза в Гърция разбира се би било за предпочитане да бъде извършен един жест на щедрост, отколкото да ровим в миналото».

Междувременно Мартин Шулц се позова на правилника на Европейския парламент, за да отхвърли предложението на евродепутата от СИРИЗА Манолис Глезос да бъде проведено специално заседание, посветено на германските компенсации.

«Бяха направени изявления от страна на лидери на политически формации за това, че Гърция напразно повдига въпроса за германските репарации. Тези изявления обаче не отразяват всички гледни точки в Европейския парламент, и най-вече не са обсъждани в пленарна зала», подчерта Манолис Глезос, и добави, че въпреки това «въпросът за германските репарации съществува и е правно и икономически обоснован». Председателят на Европейския парламент цитира правилника за функционирането на институцията, за да уточни, че едно такова искане не може да бъде прието към настоящия момент. Той добави обаче, че може да бъде проведен дебат за германските репарации в пленарна зала, ако бъдат събрани подписите на 40 евродепутати, подкрепящи искането, или ако го поиска председателката на Европейската обединена левица Габи Цимер.