След приключването на предизборния период, тази седмица започва голямата „битка” между правителството и институциите за успешното завършване на първата проверка. В епицентъра първоначално ще е бюджетът, по който двете страни имат различни гледни точки, а кредиторите смятат, че има нужда от нови мерки. Общият пакет мерки обаче ще е много по-тежък, защото ще включва реформа на пенсионната система, рекапитализация на банките, структурни реформи във всички сектори на икономиката и обществото.
Според източниците на вестник Катимерини, тази седмица в Атина ще дойдат първите технически екипи на институциите, за да проверят развитието на финансовите параметри. С тях ще е свързана и първата „битка”. Според правителството бюджетът се развива нормално, даже има преизпълнение на целите. Кредиторите обаче се безпокоят, че гласуваните мерки не се прилагат напълно и следователно е необходима нова намеса. Двете страни вече са оформили аргументите си:
• Икономическия щаб на Гърция твърди, че тъй като всички мерки, гласувани през август, са приложени, то тогава е много вероятно да има преизпълнение на тазгодишната цел за бюджетен излишък от 0,25% от БВП. В министерството на финансите смятат, че първичното салдо ще е близо до нулата и ще клони леко към излишък. Освен това, при пълно изпълнение на мерките, предвиждат, че може да бъде постигната и целта за 2016, а именно – излишък от 0,5% от БВП.
Тези оценки ще бъдат отразени и в проектобюджета за 2016, който трябва да бъде внесен в парламента на 5 октомври. В него ще бъде включена и ревизираната оценка за рецесията тази година. В меморандума се предвиждаше, че икономиката ще се свие с 2,3%, но последните събития показват, че процентът ще е от порядъка на 1%-1,5%.
При тези данни правителството ще се опита да отблъсне натиска на кредиторите за нови мерки.
• Институциите твърдят, че има мерки, които са гласувани, но не са приложени. Например, през август беше гласувано увеличаване на данъка върху селскостопанското гориво, но до сега не е обявено решение за прилагане на мярката. Не е прието решение и за увеличаване на ДДС за островите от Егейско море. Има висящи въпроси и в пенсионния сектор.
При това положение, за да могат да оценят доколко очакваните приходи гарантират постигане на финансовите цели, кредиторите искат първо да видят реално приложение на мерките. Според източниците, дори и да се приложат всички мерки, не е сигурно, че целите ще бъдат постигнати. Камо ли пък да има преизпълнение, както твърди гръцката страна.
Затова и първият екип, който ще дойде в Атина, ще се занимава с финансовите въпроси заради ограниченото време.
И по още един пакет мерки двете страни имат различия. В меморандума има 3 допълнителни категории мерки, които трябва да се приложат:
1. Мерки, които трябва да се приложат през 2016, но не са конкретизирани. Най-важна от всички е новата реформа на данъчното облагане на доходите. За момента не е ясно какви промени ще има, но е сигурно, че те ще трябва да водят до увеличаване на приходите. Според информациите, макар че няма писмено споразумение, двете страни са се съгласили, че реформата трябва да донесе около 1% от БВП или около 1,8 милиарда евро.
Към договорените, но неконкретизирани мерки спадат и:
• увеличаване на коефициента на данъчното облагане от 13%, колкото е днес, до 20% през 2016 и до 26% през 2017;
• данък върху телевизионните реклами, облагане с 30% на игралните машини, увеличаване на данъка върху наемите от 11% на 15% за приходи до 12 000 евро годишно, и от 33% на 35% за приходи над 12 000 евро;
• намаляване на разходите за отбрана със 100 милиона евро тази година и с 400 милиона през 2016;
• орязване на помощите за отопление, така че разходите за това да намалеят наполовина през 2016 (това ще доведе до икономии от 200 милиона евро).
2. Мерки за възстановяване на загубите, произтичащи от решенията на Върховния административен съд за пенсиите. Смята се, че те трябва да възлизат на 2 милиарда евро, макар че правителството се опитва да докаже необходимостта от тези решения за устойчивостта на пенсионната система.
3. Мерки в размер на 0,75% от БВП за 2017 (около 1,5 милиарда евро) и 0,25% от БВП за 2018 (около 500 милиона евро). Това са мерки, които не са определени в меморандума и това ще стане по-късно.
В рамките на следващата седмица ще бъде определен списъкът с необходимите действия, които трябва да се предприемат до началото на ноември, за да бъдат преведени 3 милиарда евро (2 милиарда до средата на октомври и 1 милиард до началото на ноември).
Предлаганият от еврозоната списък включва почти всички мерки, които трябва да се предприемат до ноември и са включени в меморандума. През следващите дни те ще бъдат определени окончателно и списъкът ще бъде обсъден на Eurogroup на 5 октомври.
В рамките на първата проверка правителството трябва да се договори с кредиторите по редица спорни теми:
• рекапитализацията на банките, уреждане на червените кредити, управление на Фонда за финансова стабилност
• освобождаване на свободните професии
• структурни реформи в контекста на инструментариума на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Атина трябва да приложи изцяло и двата инструмента, както и да подготви трети пакет промени.
• приватизацията и новата Агенция за приватизация.
• груповите съкращения и колективните договори в сферата на заетостта.
• приключване на реформата на пенсионната система.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
