Галерия

1

След наситената с ключови и бурни събития 2015, новата година започна за Гърция много динамично. Нова демокрация има нов лидер, който обаче бе подкрепен и от традиционни гласоподаватели на други политически партии, понеже видяха в лицето му алтернатива на правителството на СИРИЗА и Независимите гърци.

Кабинетът от своя страна е загрижен за предстоящите гласувания в парламента на поредица от проектозакони, които ще променят пенсионната система и ще внесат промени в данъчното облагане на земеделския сектор. Болезнените реформи не е изключено да предизвикат разрив в парламентарното мнозинство и промени в правителствената коалиция.

Междувременно икономиката на страната е застинала, а кризата с бежанските и най-вече с имиграционните потоци поне засега продължава да се задълбочава.

По всички тези въпроси GRReporter разговаря с политическия анализатор Пламен Тончев, който направи своята рискова прогноза за първата половина на 2016 за Гърция.

Г-н Тончев, виждаме, че въпреки предприетите мерки, които са в пряко несъответствие с предизборните обещания, правителството на СИРИЗА и Независимите гърци засега оцелява. Смятате ли, че то ще успее да оцелее и през тази година и от какво зависи това?

Предлагам да разгледаме ситуацията като уравнение с много неизвестни. Участта на правителството, а и на Гърция като цяло зависи от това с какви стойности ще се сдобият те. Дори бих казал, че е малко по-сигурно да говорим за първото шестмесечие, защото смятам, че втората половина на годината може да е белязана от съвсем друг вид събития.

Мисля, че през следващите седмици, тоест много пряко и непосредствено, правителството на Алексис Ципрас ще трябва да прескочи три трапа. Първият е пенсионната реформа – много болезнен въпрос. Вторият е данъчното облагане на фермерите, за което също се очакват големи и остри реакции. Защото така наречените фермери в Гърция винаги са били много привилегировани. Третото препятствие пред правителството е уреждането на непогасени жилищни кредити. Този въпрос също е много наболял сред обществото и от него зависи дори оцеляването на правителството.

Бих казал, че пенсионната реформа и жилищните кредити са може би двете най-големи обозрими препятствия пред кабинета, които могат да го съборят.

Дали правителството ще съумее да ги преодолее?

Много е вероятно правителствената коалиция да загуби депутатски места. Така или иначе тя се ползва от минимално мнозинство от само два депутати. Вероятно е да има сътресения и ако се стигне до такъв вариант, трябва да се мисли за ново правителство.

Не мога да кажа нищо повече за това, но този въпрос е един от ключовите параметри, около които ще се развият събитията.

Дебатът на анализаторите за  тази вероятност е дали ще се сформира нов кабинет от настоящия парламент или ще има нови избори. Как смятате вие?

Моята догадка е, че кредиторите няма да допуснат да се стигне до нови избори. Освен това, след избора на Кириакос Мицотакис за лидер на Нова демокрация аз не вярвам, че Ципрас е толкова сигурен, че ще спечели нови избори.

Така или иначе той прекали, тъй като само през миналата година в Гърция имаше три изборни надпревари – парламентарни избори през януари и септември и референдумът през юли. Да се обявят нови парламентарни избори през пролетта или средата на годината ще бъде прекалено. Смятам, че и гражданите са уморени, и кредиторите няма да го допуснат. Ако правителството загуби сегашното си мнозинство, по-вероятно ми се струва да потърси партньори от настоящия парламент. Няма да е лесно. Знаем, че ще има боричкания и извивания на ръце, но все пак е по-вероятният сценарий.

Каква е вашата преценка за хода на преговорите между правителството и кредиторите?

Проблемите са много, преговорите са трудни и според мен дори се влошават. В никакъв случай не се намираме на етапа, на който бяхме през август миналата година, когато почти всички проевропейски партии и СИРИЗА подкрепиха новото спасително споразумение. Преговорите с кредиторите са изключително изострени и мисля, че това ще стане ясно при предстоящото идване на квартета на кредиторите в Атина на 18 януари.

По кои въпроси са основните конфронтации?

Ципрас и правителството му се сблъскват с една жестока ирония на две нива. Неговата стратегическа цел от години, която той непрекъснато повтаря е, че главната задача пред Гърция е да се ореже или разсрочи по някакъв начин във времето държавният дълг.

Според мен това е глупаво. То е едно наследство от времето на Варуфакис, Цакалотос и други популярни сред Негодуващите оратори на площад Синтагма през лятото на 2011. Натрупаният огромен държавен дълг (400 милиарда евро) не е най-големият проблем на Гърция. Първо, защото той очевидно не може да се изплати и ще се разсрочи в продължение на десетилетия  и вероятно ще се изплаща до края на века. Кредиторите малко или много намекват за подобно решение.

Второ, основният капитал на този дълг ще започне да се изплаща след пет години, през 2021. В момента Гърция плаща сравнително малки суми, които са текущи траншове и лихви по обслужването на заемите. Тоест, основният проблем на страната не е и никога не е било обслужването на огромния държавен дълг.

Големият приоритет винаги са били структурните реформи в икономиката и държавната администрация. Именно в това се намира лицемерието на Ципрас и Варуфакис, които винаги са представяли облекчаването или едва ли не орязването на дълга като най-сериозната задача пред страната. Те наблягаха на държавния дълг с единствена цел да отвлекат вниманието от действителния приоритет, който винаги са били структурните реформи.

Жестоката ирония, за която говоря е, че от четирите институции-кредитори, най-съвестният съюзник на Гърция за облекчаването на държавния дълг е Международният валутен фонд. Но в същото време той има най-строгите изисквания за провеждане на структурни реформи в страната. Той предлага и най-болезнените сред тях. Точно това е дилемата, с която се сблъсква СИРИЗА и която утежнява преговорите с кредиторите като цяло.

Трите препятствия, които посочих по-горе са именно болезнени структурни реформи, наложени до голяма степен от МВФ. Ако правителството ги преодолее в рамките на 3-4 месеца, ще може да започне преговори за преструктурирането на дълга.

Но паралелно с това официалната позиция на правителството е, че не желае МВФ да участва в квартета на кредиторите. Тоест от една страна то иска преговори за дълга, в които най-сигурният му съюзник би бил МВФ, но от друга, за да стигне до началото на тези преговори, трябва да проведе всички болезнени структурни реформи, които предлага най-вече МВФ. Това огромно противоречие за така наречената „стратегия” на Ципрас и СИРИЗА, която не е никаква стратегия. Именно то утежнява толкова преговорите и ги прави толкова объркани.

Какво означава победата на Кириакос Мицотакис за лидерското място в Нова демокрация за партията?

Смятам, че за са самата Нова демокрация е положителна новина, най-малкото защото партията е доста остаряла. Не толкова от гледна точка на възрастта на гласоподавателите ѝ, но най-вече като идеен заряд. Нова демокрация има нужда от идеологическо обновление. Да се надяваме, че Мицотакис ще го постигне.

Самият той е интересна политическа личност. С възраст 47 години е сравнително млад, а същевременно вече има натрупан и житейски, професионален и политически опит. У него е налично добро съчетание на качества.

Кириакос Мицотакис обаче има и доста предизвикателства пред себе си, най-малкото като партиен лидер. Смятам, че във вътрешността на партията си неминуемо ще се сблъска с натрупаната инерция и остарелите схващания в партийния апарат. Интересното е, че той вече ускорява процедурите, като обяви извънреден конгрес през февруари. Очевидно иска колкото се може по-бързо да се изчисти политическата физиономия на Нова демокрация, която действително има нужда от това.

Мнението ми е, че именно понеже е доста остаряла, партията се нуждае от една нова доза радикализъм. Разбира се, СИРИЗА също има голяма доза радикализъм в своите позиции, но той е вреден и разрушителен. Смятам, че Нова демокрация се нуждае от един полезен и конструктивен радикализъм, който в добрия смисъл да разтърси и обществото, и икономиката. И това трябва да се влее в новата идеология на партията на този извънреден конгрес.

Друго голямо предизвикателство, което стои пред Кириакос Мицотакис като лидер на Нова демокрация е, че трябва да мобилизира динамични слоеве на гръцкото общество. В някаква малка степен той го постигна по време на вътрешнопартийните избори и затова беше избран. Хора извън Нова демокрация се включиха в този процес и в крайна сметка те бяха критичната маса, която го избра. Така че неговата лична цел и целта на партията трябва да бъде да мобилизира далеч по-големи слоеве от гръцкото общество, които са предимно млади хора със сравнително добро образование. Хора, които очевидно се задушават от кризата в страната и искат да се реализират социално и професионално, а не просто да си запазят привилегиите, каквато беше позицията на основната част от гласоподавателите на Нова демокрация досега.

Освен това той трябва да убеди обществото и кредиторите, че представлява една реална алтернатива на СИРИЗА като правителство. Това няма да е много лесно, защото самите кредитори може да предпочитат на този етап СИРИЗА във властта, а не в опозиция. Не е трудно да си припомним как до съвсем скоро СИРИЗА подклаждаше всички протести и сблъсъци по улиците и би бил за пореден път една непродуктивна опозиция, която казва „не” на всичко.

А какво означава победата му за правителството?

Във всички случаи Кириакос Мицотакис ще оказва много по-остра опозиция на СИРИЗА. През изминалите дни имаше доста слухове за подмолно и негласно разбирателство между стария партиен апарат на Нова демокрация и СИРИЗА. Надявам се, че Мицотакис ще води по-открита политика и ще има по-ясна позиция. Той самият заявява, че ще бъде яростна опозиция. Нека видим доколко тя ще бъде и конструктивна, защото има много тежки въпроси, по които е необходимо да има национално съгласие. Пенсионната реформа е един очевиден пример.

При тези условия как ще се развива гръцката икономика през годината?

Много зле. На този етап  не виждам никакъв признак за подобряване на ситуацията през първите шест месеца на годината, за които говорим. Правителството твърди, че ще се опита да премахне напълно капиталовия контрол до средата на годината, но сериозни икономисти коментират, че това не е възможно. Аргументът им е, че недоверието на гражданите към правителството е толкова голямо, че в момента, в който този контрол бъде премахнат, те ще изтеглят масово и малкото останали в банките вложения. Това ще предизвика срив на банковата система. Не вярвам, че правителството ще успее да вдъхне доверие на гражданите през този период, а напротив. Очаквам, че нещата по-скоро ще се влошават.

Ако капиталовият контрол продължи, което е и по-вероятно, гръцката икономика ще продължи да се задушава и свива. По оценки на световните организации, в Гърция и през 2016 се очаква отрицателен икономически ръст, въпреки че правителството говори за възход и подем  на икономиката.

След 6 години на икономическа криза и особено след изключително тежката 2015 можем ли да говорим за узряване на гръцкото общество за реформите?

2015 беше от една страна много травматична година, но от друга може би допринесе за демитологизацията на гръцкото общество. Съвременните гърци, особено през последните пет години вярваха в най-различни небивалици, които наричаме учтиво „митове”.

Мисля, че много от тези небивалици вече са на изживяване. Има елемент на изтрезвяване в гръцкото общество. Но на този етап това не се превежда в положителен смисъл. Например ако даден човек е вярвал, че самолетите на кредиторите пръскат някакъв отровен газ над Гърция и сега разбира, че всъщност това е една небивалица, това не означава на всяка цена, че той изведнъж се превръща в европейски мислещ гражданин.

Хората, които на този етап се отдалечават от небивалиците по-скоро стават апатични и много често чувам изявления като: „няма да гласувам за никого на следващите избори”. Смятам, че ако бъдат насрочени избори за утре, гражданската активност ще спадне още повече. 

Изправени сме пред отдръпване от партиите и пълна дискредитация на политическата система. Това важи и за СИРИЗА.

От какво зависи узряването на тези хора за реформите?

Много е важно опозицията, като нямам предвид само Нова демокрация, да играе конструктивна роля, като представя убедителни, реалистични алтернативни предложения за решаването на всекидневни практически проблеми.

Не съм сигурен доколко това е постижимо, но това е голямото предизвикателство, най-вече пред Нова демокрация, понеже тя е основната опозиционна партия.

В същото време се очаква тя да повиши своите проценти, като привлече гласоподаватели от други опозиционни партии като Потами и ПАСОК.

През последните наблюдаваме промяна в миграционната политика на правителството, дори по отношение на термините, които използва. Например преди два дни министърът за миграцията Янис Музалас говореше за нелегални имигранти, които трябва да бъдат връщани. Как оценявате ролята на Гърция в овладяването на бежанската криза и какви ще бъдат действията на правителството в тази посока през следващите месеци?

Първото правителство на Алексис Ципрас носи огромна вина за това, че привлече не толкова бежанци, колкото имигранти през Гърция към Европа и с това безотговорно поведение практически доведе едва ли не до опасността да се анулира Шенгенското пространство.

Новата позиция на гръцкото правителство е вече малко по-сериозна и по-зряла. Под европейския натиск то прави разграничение между бежанци и имигранти. Основателно в терминологията се включва и определението „нелегални имигранти”, което е абсолютно вярно. Мисля, че отново под натиск от страна на ЕС Гърция ще бъде принудена да приеме и международни контингенти по линия на Frontex в Егейско море и на границата с Македония. Всичко това започна след като стана ясно, че ако продължи по стария начин, Гърция ще бъде изключена от Шенген. Опасността беше съвсем реална и още не е отминала.

Това доведе министерството за миграцията до решението да прави разграничение, да не пуска всички. Онази „куха” солидарност всички бедни и изстрадали хора да преминават през Гърция към Европа вече принадлежи на миналата година.

Смятам, че през 2016 позицията на Гърция ще бъде много по-отговорна. Ако се създаде и необходимата инфраструктура по островите, процесът ще бъде много по-регулиран. А и самата Европа вече е по-готова да управлява този хаотичен процес. Във всички случаи очаквам по-регулярен процес на миграция през Гърция към Европа.

Не зная доколко преговорите с Турция ще допринесат за това, но там вече също имаме някакви развития. Зависи дали тя ще изпълни задълженията, които е поела.

Надявам се, че 2016 няма да бъде белязана от такива хаотични развития като 2015. Но понеже миграцията е един от външните фактори, които влияят много и на Гърция и Европа като цяло, трябва да имаме предвид и някои други фактори като неизвестни в това уравнение.

Освен имигрантите, които са много голям проблем, много зависи какво ще се случи в Сирия и Ирак, до какво ще доведат преговорите, които се подготвят в момента за някакво примирие, най-вече в Сирия. Ако тези преговори пропаднат и битките в двете страни продължат е очевидно, че това ще подхранва имиграционните потоци към Гърция.

Друга една неизвестна, която трябва да се включи в уравнението са политическите събития в самата Европа. 2016 ще бъде много турбулентна, защото ще има спорове за референдума във Великобритания. Наближават изборите във Франция, които ще се състоят догодина, но явно тази година ще бъде предизборна за страната и това естествено ще се отрази както на нея, така и на политическите събития в Европа. Виждаме, че е вероятно да има нови избори в Испания. Полша е голяма страна и с новото си правителство може да повлияе отрицателно на баланса в Европейския съюз.

Всички тези неща са неизвестни, но е вероятно те да изиграят някаква роля. Извън Европа не е изключено да видим отново нестабилност на финансовите пазари, както се случва в момента в Китай. Ситуацията там влияе много отрицателно на всички фондови борси в света. Кризата не е отминала. Тези външни фактори засягат всички – цяла Европа, а и не само нея. Лошото е, че Гърция е много уязвима и трябва да се има предвид, че всички тези непредвидими фактори могат да повлияят много отрицателно на една слаба държава като Гърция, която буквално крета и зависи от международна помощ.