Галерия

1

След наситената с ключови и бурни събития 2015, новата година започна за Гърция много динамично. Нова демокрация има нов лидер, който обаче бе подкрепен и от традиционни гласоподаватели на други политически партии, понеже видяха в лицето му алтернатива на правителството на СИРИЗА и Независимите гърци.

Кабинетът от своя страна е загрижен за предстоящите гласувания в парламента на поредица от проектозакони, които ще променят пенсионната система и ще внесат промени в данъчното облагане на земеделския сектор. Болезнените реформи не е изключено да предизвикат разрив в парламентарното мнозинство и промени в правителствената коалиция.

Междувременно икономиката на страната е застинала, а кризата с бежанските и най-вече с имиграционните потоци поне засега продължава да се задълбочава.

По всички тези въпроси GRReporter разговаря с политическия анализатор Пламен Тончев, който направи своята рискова прогноза за първата половина на 2016 за Гърция.

Г-н Тончев, виждаме, че въпреки предприетите мерки, които са в пряко несъответствие с предизборните обещания, правителството на СИРИЗА и Независимите гърци засега оцелява. Смятате ли, че то ще успее да оцелее и през тази година и от какво зависи това?

Предлагам да разгледаме ситуацията като уравнение с много неизвестни. Участта на правителството, а и на Гърция като цяло зависи от това с какви стойности ще се сдобият те. Дори бих казал, че е малко по-сигурно да говорим за първото шестмесечие, защото смятам, че втората половина на годината може да е белязана от съвсем друг вид събития.

Мисля, че през следващите седмици, тоест много пряко и непосредствено, правителството на Алексис Ципрас ще трябва да прескочи три трапа. Първият е пенсионната реформа – много болезнен въпрос. Вторият е данъчното облагане на фермерите, за което също се очакват големи и остри реакции. Защото така наречените фермери в Гърция винаги са били много привилегировани. Третото препятствие пред правителството е уреждането на непогасени жилищни кредити. Този въпрос също е много наболял сред обществото и от него зависи дори оцеляването на правителството.

Бих казал, че пенсионната реформа и жилищните кредити са може би двете най-големи обозрими препятствия пред кабинета, които могат да го съборят.

Дали правителството ще съумее да ги преодолее?

Много е вероятно правителствената коалиция да загуби депутатски места. Така или иначе тя се ползва от минимално мнозинство от само два депутати. Вероятно е да има сътресения и ако се стигне до такъв вариант, трябва да се мисли за ново правителство.

Не мога да кажа нищо повече за това, но този въпрос е един от ключовите параметри, около които ще се развият събитията.

Дебатът на анализаторите за  тази вероятност е дали ще се сформира нов кабинет от настоящия парламент или ще има нови избори. Как смятате вие?

Моята догадка е, че кредиторите няма да допуснат да се стигне до нови избори. Освен това, след избора на Кириакос Мицотакис за лидер на Нова демокрация аз не вярвам, че Ципрас е толкова сигурен, че ще спечели нови избори.

Така или иначе той прекали, тъй като само през миналата година в Гърция имаше три изборни надпревари – парламентарни избори през януари и септември и референдумът през юли. Да се обявят нови парламентарни избори през пролетта или средата на годината ще бъде прекалено. Смятам, че и гражданите са уморени, и кредиторите няма да го допуснат. Ако правителството загуби сегашното си мнозинство, по-вероятно ми се струва да потърси партньори от настоящия парламент. Няма да е лесно. Знаем, че ще има боричкания и извивания на ръце, но все пак е по-вероятният сценарий.

Каква е вашата преценка за хода на преговорите между правителството и кредиторите?

Проблемите са много, преговорите са трудни и според мен дори се влошават. В никакъв случай не се намираме на етапа, на който бяхме през август миналата година, когато почти всички проевропейски партии и СИРИЗА подкрепиха новото спасително споразумение. Преговорите с кредиторите са изключително изострени и мисля, че това ще стане ясно при предстоящото идване на квартета на кредиторите в Атина на 18 януари.

По кои въпроси са основните конфронтации?

Ципрас и правителството му се сблъскват с една жестока ирония на две нива. Неговата стратегическа цел от години, която той непрекъснато повтаря е, че главната задача пред Гърция е да се ореже или разсрочи по някакъв начин във времето държавният дълг.

Според мен това е глупаво. То е едно наследство от времето на Варуфакис, Цакалотос и други популярни сред Негодуващите оратори на площад Синтагма през лятото на 2011. Натрупаният огромен държавен дълг (400 милиарда евро) не е най-големият проблем на Гърция. Първо, защото той очевидно не може да се изплати и ще се разсрочи в продължение на десетилетия  и вероятно ще се изплаща до края на века. Кредиторите малко или много намекват за подобно решение.

Второ, основният капитал на този дълг ще започне да се изплаща след пет години, през 2021. В момента Гърция плаща сравнително малки суми, които са текущи траншове и лихви по обслужването на заемите. Тоест, основният проблем на страната не е и никога не е било обслужването на огромния държавен дълг.

Големият приоритет винаги са били структурните реформи в икономиката и държавната администрация. Именно в това се намира лицемерието на Ципрас и Варуфакис, които винаги са представяли облекчаването или едва ли не орязването на дълга като най-сериозната задача пред страната. Те наблягаха на държавния дълг с единствена цел да отвлекат вниманието от действителния приоритет, който винаги са били структурните реформи.