Галерия

1

За втори пореден ден гръцкият заместник-министър за миграцията Янис Музалас заяви, че рискът Европа да затвори границите на Гърция е реален и допълни, че Атина се готви за тази вероятност.

Той допълни, че това ще бъде „едностранно действие от страна на други държави”, което ще бъде последвано от блокирането в Гърция на няколко десетки хиляди бежанци и имигранти. Музалас призна, че Атина е закъсняла с изграждането на центровете за прием и регистрация (hot spots), но същевременно увери, че те ще започнат да функционират до края на февруари.

Той разкритикува остро обществените реакции срещу построяването на центрове край Атина, в Диавата до Солун и на остров Кос, където кметът обяви провеждането на местен референдум по този въпрос.

Министърът коментира и предложението, което приеха на вчерашната си среща германският канцлер Ангела Меркел и турският президент Реджеп Тагип Ердоган за намеса на патрули на НАТО в обуздаването на бежанските вълни в Егейско море. То ще бъде представено официално днес пред генералния секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг и ще бъде обсъдено на срещата на министрите на отбраната на страните-членки, която ще се проведе в Брюксел днес и утре. Според Музалас конкретното предложение първоначално може да бъде прието като положително развитие, ако то предвижда общи патрули на Frontex и НАТО, които да охраняват и териториалните води на Турция и да връщат бежанците и имигрантите на нейното крайбрежие.

Дипломатически източници, на които се позовава гръцкият всекидневник „Катимерини” обаче посочват, че позицията на Атина трябва да бъде особено внимателна, тъй като задействането на НАТО в териториалните води на страни-членки на Алианса не може да бъде възприето като нарушение на суверенните им права. Повечето от останалите държави биха приели негативно подобно мнение. Изданието посочва, че за Атина сценарият за намеса на НАТО в патрулирането на Егейско море е изключително нежелан. Причината е, че той може да се превърне в начална точка за повдигането на всички въпроси, които Анкара поставя във връзка с Егейско море – от така наречените „сиви зони” до демилитаризирането на острови като Лимнос и други.

В същото време, според публикация на Financial Times днес Европейската комисия се очаква да втвърди позицията си към Атина. В репортажа на икономическото издание се посочва, че на Гърция ще бъде връчен списък с конкретни действия във връзка с подобрението на условията за прием на бежанците. Целта на Брюксел е по този начин да бъдат улеснени останалите страни-членки на ЕС във връщането обратно в Гърция на достигналите до централна и северна Европа бежанци, които са преминали през гръцките граници. В списъка от мерки се очаква да бъдат включени: подобрение на местата за прием на бежанците и на здравните услуги към тях, както и въвеждането на по-ефективна система от институции, които да разглеждат молбите за предоставяне на бежански статут.

По този начин се очаква да бъде премахнато „де факто” изключването на Гърция от Дъблинското споразумение, в което се предвижда, че бежанците могат да бъдат връщани в страната, през която са влезли на територията на ЕС.

Междувременно потоците от бежанци и имигранти от Турция към Гърция продължават да се определят като „изключително големи”.

Само тази сутрин на пристанището в Пирея пристигнаха два ферибота от Хиос, Лесбос и Кос с 1 295 бежанци, които не могат да бъдат транспортирани с автобуси към гръцко-македонската граница при Идомени – Гевгели, заради фермерските блокади. По-късно се очаква да пристигне и катамаран от Лесбос, който пренася други 982 души. Всички те се очаква да бъдат приютени временно в пътническите чакални на пристанището.