Ръководствата на четирите най-големи гръцки банки са доволни от резултатите от стрес тестовете, тъй като капиталовите нужди, които трябва да бъдат покрити от частния сектор, се движат в постижими нива. А сега банките започват истински маратон, за да могат до края на ноември да приключат третата поред (от 2013 насам) рекапитализация на гръцката финансова система.
В неделя правителството изясни условията на играта относно начина, по който ще участва Фондът за финансова стабилност в увеличаването на капиталите улеснявайки представянето на банките пред инвеститори от чужбина.
От всичките 14,4 милиарда евро общи капиталови нужди четирите системни банки в Гърция ще трябва да покрият минимум 4,4 милиарда евро според основния сценарий. Както посочват анализатори, на пръв поглед сумата изглежда малка, но добавят, че има трудности, които може да поставят в опасност успеха на начинанието.
Предимствата на всяка банка
При всички случаи Alpha Bank и Eurobank, които имаха най-малък капиталов дефицит, както според основния, така и според неблагоприятния сценарий, имат предимство, тъй като при известни условия биха могли да намерят от международните пазари цялата сума, която им липсва. По този начин те ще ограничат до минимум, до едноцифрени числа, участието на Фонда за финансова стабилност в акционерния им капитал и ще направят решителна стъпка към излизането от режима на строг надзор, който съпътства получаването на държавна помощ.
От друга страна след оповестяването на резултатите от стрес тестовете ръководствата на Националната банка на Гърция и на Банка Пиреос са изразили оптимизъм за успешното приключване на новата рекапитализация в рамките на предвидените срокове.
Националната банка на Гърция има предимството на турската дъщерна Finansbank, която може да допринесе за увеличаването на капиталите ѝ или веднага, или на един втори етап. Така тя представлява надеждно алтернативно решение за изплащането на високата държавна помощ, която ще бъде получена в 75% чрез конвертируеми облигации (CoCos).
Банка Пиреос бе най-засегната при стрес тестовете главно поради експозицията ѝ в малки фирми чрез кредитния пазар. Въпреки това управата на банката смята, че покриването на капиталовите нужди според основния сценарий е напълно постижима цел и че възстановяването на икономиката ще обърне тенденцията за ръст на лошите кредити, което ще донесе значителни ползи за банката. В тази връзка те очакват сериозен ръст на приходите от необслужваните заеми, който може да ускори погасяването на конвертируемите облигации (CoCos), отпуснати от Фонда за финансова стабилност. Освен това банкови кръгове подчертават, че принос в процедурата по рекапитализация ще има и публичното предлагане на акции на притежателите на облигации. При определени условия те биха могли да намалят сумата, която ще бъде потърсена от международните пазари, или да ограничат държавната помощ с 2 – 2,5 милиарда евро.
Проблемните моменти
Анализатори посочват обаче, че въпреки по-ниските от очакваните капиталови нужди от стрес тестовете, приключването на процедурата няма да е никак лесно.
«Да изтеглят от пазара четири банки едновременно и то за толкова кратко време сума от порядъка на 4,4 милиарда евро, би било трудно начинание дори когато условията в бранша бяха много по-добри», подчертават същите източници. После добавят, че политическият риск остава на високи нива в период, когато успешното прилагане на третия меморандум не може да се смята за гарантирано.
От друга страна, разбира се, ниските цени, на които ще се осъществи увеличаването на капиталите, са примамливи за някой, който иска да заложи на възстановяването на Гърция предлагайки перспектива за големи печалби в срок от 1-3 години.
Нерешените въпроси
До 6 ноември ръководствата на четирите най-големи гръцки банки трябва да внесат в Европейската централна банка своите планове за рекапитализация, така че най-късно до третата седмица на ноември да са завършили всички необходими процедури и те да пристъпят към емитирането на нови акции.
По всяка вероятност банките ще потърсят на международните пазари цялата сума за покриването на капиталовите си нужди, като не е изключено да има предлагане на акции и на местните инвеститори. Разбира се, най-голямата част от капиталите ще бъде получена от институционални инвеститори чрез процедурата букбилдинг.
Очаква се с акт на министерския съвет да бъде определен годишният лихвен купон на конвертируемите облигации (CoCos), който най-вероятно ще възлиза на 8%, но и минималният размер на емисиите, които трябва да извършат банките.