Галерия

1

Премиерът Алексис Ципрас ще бъде съпроводен от бизнес делегация на високо ниво при официалното си посещение в Иран през февруари. Целта е да продължат опитите за засилване на икономическите връзки между двете страни след първото рамково споразумение между компаниите „Гръцки петроли” и иранската държавна петролна компания ΝΙΟC. Гърция е традиционен съюзник на Иран в Европа и тези връзки бяха запазени дори през периода на ембаргото. След вдигането му Иран се надява да използва контактите, за да навлезе на европейския пазар.

За гръцката икономика, преживяваща дълъг спад, „гладният” за инфраструктура и продукти пазар на Иран в момента е изход, тъй като разширява полето за гръцките компании от хранителния и фармацевтичния до строителния сектор и тежката промишленост. В досегашните си контакти с гръцката страна иранците ясно дадоха да се разбере, че искат Гърция да е техният съюзник и порта към Европа. Според дипломатическите източници Иран е отправил покана за инвестиции „от брошки до метали и енергетика”.

Освен това, Иран е намекнал ясно, че това инвестиционно поле може да е много по-плодотворно за гръцките фирми, ако за иранската страна бъде отворен пътят към „Гръцки петроли”. Иранският интерес към компанията беше официализиран от заместник-министъра по петрола Амир Хосейн Заманиниа веднага след посещението му в Атина и сключването на споразумение между „Гръцки петроли” и ΝIOC. Заманиниа заяви за Иранската новинарска агенция, че частният сектор в страната му се интересува от инвестиции в „Гръцки петроли” с подкрепата на Министерството на петрола. Иранците свързаха предложението си за навлизане в гръцката компания с изплащането на дълга на фирмата към NIOC. Той е от 2011 и се движи между 600 и 700 милиона евро. Разликата в сумите се дължи на лихвите, които гръцката страна оспорва с аргумента, че не е отговорна за това, че парите, които е внесла през 2011 са били запорирани от международната банкова система.

Подлежат на договаряне още две важни точни от споразумението. Първата е срокът на заемите за договорените доставки на суров петрол. „Гръцки петроли” настоява за 60 дни, а иранската страна – за 30 дни. Втората точка са гаранционните писма. Иранската страна не е решила дали ще приема гаранционни писма от гръцки банки – въпрос, който според информациите е прехвърлен за проучване на иранската централна банка. Преговорите по тези ключови теми ще продължат и по време на посещението на премиера в Иран. След сключване на споразумението ще започнат и първите доставки на ирански суров петрол към рафинериите на „Гръцки петроли” , които бяха прекъснати през 2012 с налагането на ембаргото.

На базата на споразумението „Гръцки петроли” ще получава 4000 барела дневно и ще покрива около 20% от нуждите си от суров петрол. В периода преди ембаргото от ирански доставки се покриваха 30-32% от нуждите на гръцката компания. Предвижда се задълженията да бъдат изплатени в рамките на 4 години, а първата вноска от 100 милиона долара ще се изплати с продажбите на готови петролни продукти на пазара в Иран.

Потвърждението за иранския интерес към „Гръцки петроли” от страна на Заманиниа придава нови измерения на сценариите, които се появиха през ноември по време на посещението на министъра на външните работи Никос Кодзиас в Техеран.

Както „Гръцки петроли” , така и Министерството на енергетиката потвърждават интереса на Иран към инвестиции в иранските рафинерии, които се нуждаят от модернизация. Гръцката държава ще претегли всички страни, преди официалните разговори с Иран по темата. Във всеки случай крайното решение предполага обсъждане на две нива. Едното е с холдинга Лацис, главен акционер в „Гръцки петроли”, а другото е с партньорите от САЩ и ЕС за оценка на геополитическите параметри от едно подобно действие.