Галерия

1

Не мога да си представя подобно нещо да се беше случило например във Великобритания и съответният премиер да бе продължил да се намира на поста. Гърция обаче не е зряла демокрация и не бихме могли да очакваме от политиците ни подобно зряло поведение.

В тези условия смятам, че най-доброто решение е да се създаде правителство на националното единство, в което да участват всички партии с премиер Алексис Ципрас. При всичките си недостатъци той все още е в състояние да комуникира с онази част от гърците, които дадоха негативен вот на референдума. В същото време обаче се опасявам, че това му помага, за да преодолее вътрешнопартийните проблеми в СИРИЗА.

Освен това, наблюденията ми показват, че това вероятно няма да е решението, към което той се стреми и ще обяви избори. А те имат смисъл ако Ципрас  преориентира онази част от СИРИЗА, която ще му остане, промени своята политика в проевропейска посока и смени коалиционния си партньор. Ако това се случи ще можем да говорим за нов курс. Но, разбирате, че за да се случи Саул трябва да се превърне в Павел по пътя към Дамаск. Личното ми мнение е, че това е много трудно да се случи. Не е невъзможно, но е особено трудно.

Защо пет години след подписването на първия меморандум за финансова помощ Гърция продължава да се намира в това състояние?

Според мен причините са две. Първата е, че на Гърция бе наложен един много тежък меморандум, който трябваше да включва и преструктуриране на държавния дълг през 2010. Но кредиторите не го направиха, защото щяха да засегнат собствените си интереси.

От една страна всички предвидени в меморандума цели бяха опровергани и от друга – Гърция е една страна, която се намира в постоянна нестабилност. Реториката срещу меморандума беше особено остра и това от само себе си бе достатъчно за всички правителства да смятат, че политическата цена от прилагането му ще бъде прекалено висока.

Беше активирана гръцката политическа култура, която е интровертна, ксенофобска, силно поляризираща и конфронтационна. Затова никое от правителствата, които трябваше да приложат меморандума не успя да го направи.

Ако можехме да планираме нещата върху бял лист хартия, идеалният сценарий щеше да съдържа преструктуриране на държавния дълг през 2010 и правителство на националното единство за периода, в който меморандумът щеше да се приложи. И така до излизането от кризата и стабилизирането на страната и нейния политически живот.

Но тези неща не се случиха по причините, които вече посочих. И сега плащаме цената за това.

Защо реформите в Кипър успяха за разлика от Гърция?

В политическата култура на Кипър съществува нещо много важно, което в Гърция не е налично. А то е инстинктът за оцеляване. Всеки ден, когато излиза от дома си кипърският грък вижда турското знаме на планината Пентадактилос. То му припомня, че родината му се намира под окупация и знае, че врагът е на няколко десетки метра от него. Това създава едно национално сплотяване, въпреки политическите различия между партиите.

Димитрис Христофиас подписа меморандума и Никос Анастасиадис го изпълни. Тоест двете големи партии го подкрепиха. Реакциите на по-малките партии са откъслечни. Те не се активираха в посока на конкретни действия. Няма стачки. Можем да кажем, че политическата култура там е повече култура на съгласие и прилагане на правилата.

А тройката иска точно това: Когато подпишеш нещо, да го спазваш, за да можеш да излезеш от споразумението в срока, който се предвижда. Изглежда, че действията на Кипър в тази посока са успешни.

Мисля, че гърците сами направихме живота си по-труден още повече именно в резултат на лошата конфронтационна култура, която властва тук. От една страна това е културата, която не иска да бъдат променени всички неща, които ни доведоха до фалита – корупцията, порочните връзки, поставянето на партийния над обществения интерес и т.н. И от друга – тя цели да увековечи поляризацията и конфронтацията. Тя е нещо като „политическо ДНК”, което е вписано в гръцката култура и трудно може да бъде променено.

Как виждате изхода от кризата в Гърция?

Трудно ми е да отговоря. Като гражданин много бих искал това да се случи, но като анализатор се опасявам, че Гърция няма да успее да излезе от кризата и може би нейната съдба е драхмата.

Необходимо е да бъдат изпълнени много предпоставки, за да може Гърция да функционира в една толкова стегната и дисциплинирана система, каквато е Еврозоната. Тези предпоставки не са налични в гръцката политическа култура и не виждам как биха могли да възникнат.

Така че моята прогноза е, че Гърция най-вероятно ще продължи да се намира в криза, в резултат на което ще се върне към драхмата. Разбира се, това, което казвам от позицията на анализатор е нещото, което не желая по никакъв начин като гражданин и ще направя каквото мога, за да не се случи.