Галерия

1

През юли Гърция трябваше да гласува на референдум-експрес за или против новото
споразумение с кредиторите. И въпреки че мнозинството избиратели подкрепиха
отговора "не", правителството на Алексис Ципрас все пак сключи споразумението с
кредиторите. Два месеца по-късно, през септември, Гърция е изправена отново пред
експресен избор - този път за Народно събрание. Както винаги, и за този вот GRReporter
ще ви запознае с мнението на различни анализатори, журналисти и политолози. Днес ви
предлагаме коментара на журналиста Такис Михас, публикуван в електронното издание
protagon.gr

Ако очаквате, че на изборите предмет на обсъждане ще са кредитното споразумение или икономическата катастрофа, предизвикана от правителството през последните 5 месеца, катастрофалният капиталов контрол или дестабилизиращата имиграционна политика – правите голяма грешка! Никоя от тези горещи теми няма да бъде обсъждана.

Напротив, дебатът ще бъде изчерпан с безспорно горещата тема за това кой изразява по-добре ленинско-сталинската традиция – Алексис Ципрас или Панайотис Лафазанис. Трябва да очакваме в тези рамки много дълбоки анализи дали подписването на кредитното споразумение е било „стратегическо отстъпление”, съответстващо на онова, което прави Ленин с НЕП (Новата икономическа политика), както твърди лидерът на СИРИЗА. Или, напротив, това е било „предателство”, както твърди лидерът на Лява платформа. Трябва да очакваме също сърцераздирателни взаимни обвинения за това кой е отговорен за „подкопаването” на първото правителство на работническата класа. И съответно да сме радостни, че за пореден път се демонстрира колко иновативен и модернизиран е общественият дебат в Южните Балкани.

Това, което е особено интересно, е пълното безсилие на най-голямата опозиционна партия да повлияе, дори и малко, върху дневния ред на обществения дебат. Дали Нова демокрация я има или не – това никой не може да разбере. Изявленията на партията в повечето случаи са мъдрости от най-лошия вид, които просто увеличават популярността на Ципрас. А популистките изказвания на Меймаракис те карат веднага да смениш канала.

Неотдавна Макис Воридис заяви, че Нова демокрация трябва да стане „партия на идеите”. Това е добре дошло, макар и с няколко десетилетия закъснение. Естествено, една такава цел не може да се осъществи, докато над партията виси „проклятието на караманлизма”. Но пространството на идеите е именно онова поле, на което трябва да се състои битката, ако Нова демокрация желае да има думата при оформянето на политическия дневен ред.

Това може да се постигне само чрез промяна на партията в децентрализирано плуралистично движение, което ежедневно ще „бомбардира” обществото с „идейни бомби” от всички посоки.
В момента, обаче, Нова демокрация се е насочила към сигурна загуба - not with a bang but with a whimper, както би казал поетът („не с гръм и трясък, а с хленч” – цитат от Т. С. Елиът). И най-трагичното е, че ръководството на партията изглежда смята, че това се разбира от само себе си!