Галерия

1

Една от всеки четири гръцки фирми (23%) възнамерява да се премести в чужбина, за да намали отрицателните последствия от въведения капиталов контрол и да избегне подобни или по-тежки последствия в бъдеще. Това е един от основните изводи от изследването на агенция Endeavor Greece, проведено сред 300 отбрани компании в различни сектори в периода 13 – 17 юли 2015.

13% от компаниите са посочили, че вече са се преместили в чужбина. Извадката може да изглежда малка, но е показателна за безпокойството, което цари в бизнес средите, коментира гръцкият всекидневник Катимерини. Тя е продължение на появилата се през уикенда информация, че 60 000 компании са подали искане да се преместят в България заради капиталовия контрол и безсилието на правителството да се справи с острите им проблеми.

За несигурността на гръцкия пазар свидетелства фактът, че 54% от компаниите са на мнение, че предстои орязване на банковите влогове, като 22% от тях смятат, че то ще е в размер на над 25%. В същото време 73% от компаниите са убедени, че капиталовият контрол ще е в сила за период от над 4, а според 44% той ще продължи над 10 месеца.

Ограниченията в международните плащания са засегнали функциите на 58% от компаниите, тъй като много от тях не са в състояние да осъществят внос на първични суровини или да използват услуги или инфраструктура в чужбина. 36% са посочили, че функциите им са били засегнати в по-малка степен и само 6% са продължили да функционират без никакъв проблем.

Налагането на капиталов контрол също е създало проблеми на компаниите, макар и в по-малка степен. 69% отчитат значителен спад в продажбите, като за 18% от тях оборотът е спаднал с над 50%. 27% от компаниите не отчитат никаква промяна в продажбите си, а 4% дори са ги увеличили. В мнозинството си те са магазини за хранителни стоки и компании, които се занимават с електронна търговия.

Последствията от капиталовия контрол предизвикаха домино – ефект на пазара, тъй като в опита си да се справят с липсата на ликвидност, собствениците на компаниите са предприели мерки като забавяне на плащанията към доставчиците (45%), на изплащането на заплати, но в доста по-нисък процент (3%), на непреките разходи за маркетингови кампании (28%), на намаляване на заплати и намаляване и дори прекъсване на производствената дейност (11%). Една от всеки десет компании е пристъпила и към съкращения на персонала.

От друга страна, страхът от орязване на депозитите и връщане към драхмата е принудил много компании да прибегнат до съвсем противоположни на посочените по-горе действия. Например 40% от тях са изплатили всичките си задължения към доставчиците, а 46% са изплатили предварително заплатите на служителите.