Галерия

1

снимка: книжарница Плиадес (Pleiades)

„След края й започва период на бурно икономическо развитие, което е определяно и като „гръцкото икономическо чудо”. По онова време Гърция се намира на второ място по този показател след Япония”, разказа Статис Каливас. Намираме се вече в петия кръг, който също е белязан от военната хунта (1967 – 1974), събитията от Атинската политехника и възстановяването на демократичния ред в страната. Интересна бе забележката на Тацопулос, че по време на 7-годишната диктатура на военните съпротивата на обществото срещу нея е много малка. „До края ѝ бяхме чули имената на отделни личности като Алекос Панагулис. След това изведнъж „борците” станаха прекалено много и беше странно как хунтата не е паднала по-рано вследствие на техните действия”. В допълнение той отбеляза, че целият Източен блок е показал огромна толерантност, ако не и подкрепа, спрямо извършилите военния преврат и тяхното 7-годишно управление.

За Каливас военната диктатура е периодът на възникването на популизма в Гърция. „Фактът, че превратът беше извършен от полковници, които се надделяха над генералите, създава усещане за слабост на институциите”, подчерта той.

Двамата се обединиха около мнението, че хунтата е била следствие на невъзможността на политическите сили в Гърция да демократизират страната.

След падането ѝ страната започва да се съвзема, а през 1981 е приета за член на Европейската икономическа общност. Очевидно не защото е спазвала икономическите условия, а по силата на политическо решение.

Гръцкото общество вече е съвсем различно. Появила се е средна класа, хората живеят предимно в градовете, младежите са отворени към постиженията на съвремието. Но заедно с това расте популизмът, който взема превес след като ПАСОК печели изборите през 1981. Гърция получава големи помощи и субсидии от ЕИО, които обаче не се използват целесъобразно. Според Каливас, „единственият период, в който безразборното харчене на средства е ограничено, е след 1997 и до приемането на Гърция в Еврозоната и е свързано именно с подготовката за това”.

Участието на Гърция в общата европейска валута е една възможност за промени и реформи. Правителството на Костас Симитис обаче не успява в опита си да реформира пенсионната система, правителството на Костас Караманлис пък не се възползва от ниските лихви по заемите, за да насочи средствата към модернизирането на икономиката. Започва голям приток на икономически имигранти, главно от съседните на Гърция страни, но страната пропуска уникалната възможност да се обнови, въпреки тежките демографски показатели.

Така тя стига до икономическата криза, чиито причини Статис Каливас разглежда в шестия кръг. Освен икономическата страна на проблема – раздутия държавен сектор, нежеланието за каквито и да са реформи и промени, той сочи като причина и национализма. „Европейската интеграция е заплаха за националните държави. Следователно, за противниците на меморандума за финансова помощ налагането на европейската политика е потъпкване на държавния суверенитет”.

В седмия кръг Каливас описва какво може да е бъдещето на Гърция след края на кризата. В заключение авторът посочва, че „в крайна сметка Гърция не се е справила толкова зле”.  Той се позова на цитат от „Щиглеца” на Дона Тарт, който гласи: „Може би понякога правиш всичко погрешно и накрая всичко става по верния начин?”, който поставя в началото на книгата си. По време на срещата Каливас каза: „Гърция има огромни икономически възможности, които трябва да бъдат освободени, за да излезе от кризата. Това е възможно, но не се е случило досега по политически причини”. След това Каливас изреди необходимите за това предпоставки – политическа стабилност, политическо управление, което ще проведе необходимите реформи и ще освободи производствените сили, както и създаването на усещане сред гражданите, че нещата постепенно ще се подобрят.

За разлика от Каливас, Петрос Тацопулос заяви, че е песимист относно щастливия край на тази открита перспектива на седмия кръг. През цялата дискусия той критикуваше и партийната, и правителствената политика на СИРИЗА и изрази съмнения, че то е в състояние да приложи подписаното на 13 юли споразумение с кредиторите. В коментар за разминаванията вътре в партията и откритите призиви на някои от хардлайнерите към Ципрас да преустанови преговорите за сключване на трета спасителна програма до разрешаването им, Тацопулос направи аналог с лорд Байрън и писмата, които получавал в Кефалония от кандидатите да вземат заема на новосъздадената гръцка държава. „От тогава досега някои неща не са се променили особено”, коментира писателят.