Галерия

1

Ново изследване разкрива схемата, по която се извършва контрабандата на горива от Гърция към съседните на нея страни, в това число и в България. Според включените в него данни Гърция изнася в Турция, България и Македония по-големи количества горива от тези, които те описват като внесени от нея. Това е възможно благодарение на фиктивните фактури, които се издават по време на износа. Практически цистерните никога не преминават границите и горивата се разпространяват по незаконен начин на гръцкия пазар.

Автор на изследването е преподавателят по икономика в Аристотеловия университет в Солун Димитрис Мардас. Той се позовава на официални статистически данни от отдела за международна търговия на ООН, където всички държави заявяват количествата горива, които изнасят към други страни, както и количествата, които внасят.

Сравнението между двете категории данни показва разлики в заявените количества, като най-често срещаният случай е изнасяните горива да са доста повече от внасяните.

В доклада си професорът описва начините на действие на контрабандистите:

1. Гръцкият шофьор на ТИР декларира количеството горива, което се изнася на гръцката граница. След това, вместо да премине към граничните власти на съседната страна той се връща обратно към седалището на фирмата в Гърция с товар, който само фиктивно е изнесен от страната.
2. На границата обикновен лек автомобил, чийто шофьор заверява фактурите на уж изнесения  товар на цистерната, като си заплаща за „услугата” на намиращите се там членове на контролната служба.
3. Цистерната заявява на гръцката граница стойността на горивата, които са предназначени за износ. Измамата тук е свързана с количеството, тъй като шофьорът декларира стойността на пълна цистерна, докато горивото в действителност е половината от това количество. След това прави същото и пред граничните служби на съседната държава. Описаният случай е типичен пример за двойни фактури в рамките на търговията между страни-членки на ЕС.
4. Цистерната заявява действителната стойност на предназначеното за износ количество и шофьорът заминава към отсрещните гранични власти. Междувременно цистерната „изчезва”.
5. Друга категория измами са тези, които се провеждат при транзитния превоз на горива. Например транспортирането на горива към Черна гора в Гърция се определя като износ, докато в Македония като транзитно преминаване, но не и като внос. Голямата разлика, както в стойността, така и в количествата не може да се обясни единствено от транзитните количества.

Разликите, които доказват фиктивните износи на горива от Гърция са впечатлителни. Според декларираните в отдела за международна търговия на ООН данни през 2010 Гърция е изнесла в Турция бензин на обща стойност 116 милиона долара. Турските власти обаче са декларирали, че през същата година в страната е бил внесен бензин на стойност 573 милиона долара от Гърция.

В доклада се посочва и причината, поради която горивата са толкова предпочитани от контрабандистите. А тя е, че корабното гориво не се облага с данъци.

Контрабандистите използват малки танкери, на които товарят горивото от рафинериите в присъствието на митнически служители и членове на службата за борба с икономическите престъпления, като заявяват, че количествата ще бъдат използвани за зареждане на кораби.

В изследването се посочва и кои са контрабандистите. „Това са отговорниците за зареждането на корабите, които без знанието на капитана и механика често представят фиктивна поръчка за закупуване на гориво и я представят пред митническите власти. След доставянето на поръчаното количество голяма част от него се налива в товарни цистерни, които го пренасят в незаконни складове в Аспропиргос и Елевсина. В митницата се представя документ, който удостоверява, че поръчаното количество е било доставено, като властите не са в състояние да установят дали то е било предадено изцяло на законния получател. В същото време откраднатото гориво се обработва в незаконните складове с цел да бъде променен цветът му. След това се продава през зимата като нафта за отопление и през лятото като бензин за леки коли”.

Мардас посочва и коя е причината за неуспеха на гръцките власти да заловят контрабандистите. „Според някои невъзможността на държавните органи да контролират зареждането на корабите, което се осъществява с 50 малки танкера се дължи на факта, че митниците не разполагат с моторници. Това обаче по-скоро е предлог, отколкото истинската причина. А тя е бюрокрацията. За да проведат проверка, служителите на митницата трябва да внесат искане до Бреговата охрана. Когато това стане информацията за проверката се разпространява и всъщност никой не може да бъде изненадан от нея. Освен това намесата на много и различни органи и служби може да доведе до конфликти помежду им, в резултат на което да се създаде бюрократичен хаос”, посочва той.

Колкото до незаконните количества корабно гориво, те в крайна сметка се продават на сушата. „Смята се, че броят на незаконните цистерни в района около Атина е над 200. Те са собственост на хора, които ги наемат на контрабандисти. Те на свой ред складират там корабното гориво, което са успели да си подсигурят със съдействието на корабните компании и митническите служби”.

От проведеното в област Атика разследване става ясно, че 5,2 на сто от проверените бензиностанции продават „бензин”, получен от разреждане на корабно гориво. Процентът на измамата е особено висок в категорията на супер-безоловния бензин – 10 на сто. Процентът на случаите на примеси с нафта е по-висок – в региона на Атина е около 10,3 на сто. В провинцията случаите на примеси на бензин и нафта с корабно гориво са двойни и достигат до 20 на сто.