Галерия

1

От 2008 до днес са деактивирани около 4,5 милиона кредитни карти, в резултат на което в портфейлите на гърците днес има по-малко от т.нар. «пластмасови пари», отколкото са имали те дори преди 15 години. Това твърди в статията си във вестник „Катимерини“ журналистът Танос Цирос.

Данните на Европейската централна банка показват, че в края на 2013 броят на кредитните карти в Гърция е намалял до 2,926 милиона броя, докато през 2008 те са били 6,9 милиона.

Като се има предвид, че данните на Европейската централна банка се публикуват със закъснение от около 1 година, смята се, че в момента кредитни карти в обръщение са под 2,5 милиона, тъй като през целия период на рецесия всяка година биват закрити над 400 000 – 500 000 карти. Статистиката не е отчитала толкова малък брой кредитни карти дори през 2000 в епохата на драхмата.

На изчезването на т.нар. «пластмасови пари» може да се дължи и част от рецесията. Данните показват, че транзакциите са намалели с минимум 3,7 милиарда евро годишно в сравнение с годините преди рецесията. През 2007 и 2008 операциите с кредитни карти достигат 7,7 милиарда евро годишно, а сега са се ограничили до по-малко от 4 милиарда евро, както става ясно от данните на Европейската централна банка. Истинските загуби за потреблението и оборота на търговските обекти са още по-големи, тъй като съществува и качествена диференциация в употребата на кредитните карти. През 2007 и 2008 по-голямата част от транзакциите е свързана с покупки на дребно или теглене на пари в брой, докато днес кредитните карти се използват до голяма степен за плащане на данъци.

В другата крайност

Изглежда потребителите се преминали от едната крайност в другата. Докато преди всеки клиент е имал в портфейла си 2,3 или повече кредитни карти, днес в стотици хиляди случаи той няма нито една, или защото са му ги деактивирали, или защото той самият ги е закрил. През 2008 кредитните карти в Гърция са били повече като абсолютно число от тези в почти всички страни в еврозоната.

Както показват данните на Европейската централна банка, през 2009 кредитните карти в Гърция са били 6,145 милиона. През същата година шведите са имали 5,615 милиона кредитни карти, германците (държава с много по-многобройно население) – 3,556 милиона, датчаните – 1,951 милиона, а българите – едва 1,05 милиона кредитни карти. През 2013 ситуацията е нормализирана. Кредитните карти в Гърция са намалели до 2,926 милиона, докато тези в Германия са увеличени до 3,9 милиона, а в Швеция – до 5,75 милиона. И в Германия, и в Швеция използването на кредитна карта не е широко разпространено, като гражданите на тези страни предпочитат да се разплащат с дебитни карти (според данни за 2013, в Германия дебитните карти са 105 милиона).

Ограничаването както на броя кредитни карти в обръщение, така и на разплащането с „пластмасови пари“, доведе до свиване на задълженията на гражданите по техните кредитни карти. Това стана по два начина:

1. Чрез постепенното погасяване на задълженията с течение на времето. От една страна банките поставиха „спирачка“ или орязвайки кредитните лимити, или запазвайки лихвите твърде високи, а от друга страна домакинствата погасяваха дълговете си, в резултат на което общата сума на задълженията им намаля.

2. Чрез рефинансиране на задълженията по кредитните карти посредством отпускането на дългосрочни заеми с по-ниска лихва.

Според последните данни на Банката на Гърция, остатъкът от задълженията по кредитни карти в момента достига 5,186 милиарда евро, от около 10 милиарда евро в края на 2008.

Строги правила от страна на банките

Как се стигна дотам по време на рецесията в Гърция от пазара да изчезнат над 4 милиона кредитни карти?

1. Банките деактивират едностранно кредитните карти в случай, че притежателят им закъснее с плащането дори на минимална вноска за период над 6 месеца. В последно време някои банки следват още по-строга политика. Притежатели на кредитни карти биват уведомявани с писмо, че картата им ще бъде деактивирана, дори и месец след като бъде установено, че има непогасено задължение в размер дори само на 30 евро.

2. Длъжници със задължения по кредитната карта, достигащи горната допустима граница, пристъпиха към рефинансиране на задълженията си. Изтеглиха дългосрочни заеми, ипотекирайки свое имущество, за да получат по-ниска лихва и по-дълъг период на погасяване. След изтеглянето на подобни заеми и погасяването на задълженията си по кредитните карти, самите притежатели по собствена инициатива закриха кредитните си карти, за да не затънат отново в задължения.

3. Стотици хиляди кредитни карти бяха закрити заради закона „Кацелис“ за опрощаване на дълговете на свръхзадлъжнелите домакинства. Банките закриват всички кредитни карти на кредитополучателите, обърнали се за защита към този закон, тъй като се смята, че това действие е равностойно на обявяване на личен фалит. Картата е отворена кредитна линия и се счита, че един фалирал длъжник, според декларираното от самия него, не може да притежава кредитна карта.