Галерия

1

От понеделник започва новата голгота за правителството – да приключи успешно първата проверка на програмата. Лидерите на институциите идват днес в Атина и от началото на седмицата ще започнат срещи с представителите на правителството. Тръгват си в края на седмицата и това показва, че приключването на проверката ще закъснее, както предвиди и Пиер Московиси.

Според информациите, проверката ще е разделена поне на две фази. Лидерите на кредиторите ще обсъдят с правителството дневния ред – пенсионната реформа, финансовите мерки, приватизацията, просрочените кредити, реформите в енергетиката. След това ще си тръгнат и ще се върнат, когато правителството е готово за приключване на проверката. Този модел е следван и в миналото.

 Пристигането на кредиторите беше прието с облекчение, защото това означава, че няма да има допълнително забавяне на преговорите. И до днес обаче никой в Атина не знае какви точно са предложенията на институциите. Това е така, защото вътре в тройката има различия, като МВФ поддържа по-твърда позиция спрямо гръцкото правителство.

Горещите теми са следните:

1. Пенсионната реформа: очаква се голяма битка по измеримите елементи и главно за това дали са постигнати финансовите цели на програмата. Проверката ще е на две нива – техническо и централно, в което ще се включи и министърът на заетостта Георгиос Катрунгалос.

Според непотвърдени информации, няма много поводи за самодоволство, тъй като кредиторите и главно МВФ искат намаляване на пенсиите, което да достигне до 15%. Преговорите ще са трудни, тъй като правителството настоява да се запази „червената линия” и да не се намаляват вече отпуснатите пенсии. Битка се очаква и по темата за увеличаване на осигурителните вноски. В случай че кредиторите не приемат предлаганото от правителството увеличение, под прицел ще се окажат допълнителните пенсии. Като последна мярка и за не се подлага на риск успешното приключване на проверката, не е изключено правителството да приеме орязване на някои много високи основни пенсии. Темата за тавана на пенсиите се смята за по-лесна.

2. Новите финансови мерки: очаква се оценката на институциите за новите данни за приходите през 2015. Атина настоява, че през 2015 е постигнат първичен бюджетен излишък от 0,4% от БВП, както и че през 2016 няма да има финансов дефицит. Правителството очаква да види оценките на институциите, главно на МВФ, за тазгодишния дефицит. Ще има и спорове за финансовите мерки за 2017-2018, които трябва да се равняват на поне 1% от БВП.

Драматични са последиците от кризата за работещите на трудов договор. Съкращения, намаляване на заплатата, назначаването на „по-евтини” работници, свиване на работното време – всичко това доведе до загуби от 26 милиарда за работещите, осигурявани в осигурителната каса ИКА, през периода 2009-2014. Съответно, касата загуби 13 милиарда евро от вноски.

Броят на осигурените е намалял до 2012 с 19,5% (489 702 души по-малко), а за целия период 2009-2014 - с 11,54% (288 793 души по-малко). В строителния бранш този процент е 70,90%. Доходите на работещите са намалели с 31,53%, от 33,379 на 22,854 милиарда евро. При младежите, назначени като заместници на по-опитните работещи, процентът на намаляване е по-голям - до 32,50%. При онези, които получават ниски заплати, средното намаление е 52,84%, докато при получаващите високи заплати процентът е значително по-малък - 15,38%. Приходите на ИКА от осигурителни вноски са намалели с 34,34% въпреки увеличаването на броя на работещите от 2012 насам.