Изследванията във връзка с това как влияе сивата икономика върху растежа дават противоречиви заключения. В едно скорошно проучване, изготвено от Рафаил Маркелос (Norwich Business School, University of East Anglia), Димитрис Психойос (Университета в Пирея) и Фридриф Шнайдер (Johannes Kepler University), авторите изследват последствията от укриването на данъци в 64 страни в периода преди икономическата криза.
Съществуват големи разлики в обхвата на сивата икономика, дори и сред развитите страни, които са проучени. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие шампиони по сива икономика са Гърция (26,86% от БВП), Италия (26,96%), Португалия (23,12%) и Испания (22,38%). Трябва да се отбележи, че тези страни изиграха главна роля в неотдавнашната дългова криза в еврозоната. Ясно е, че страните със значителна сива икономика имат редица отрицателни черти. Трябва да се подчертае обаче и че сериозната сива икономика не означава непременно икономически проблеми, тъй като има и изключения. Така например, обхватът на сивата икономика в скандинавските страни е близо до средния за страните от еврозоната (18%).
Високи разходи за кредитиране
Основният извод от изследването е, че страните със значителна сива икономика имат високи разходи за кредитиране чрез държавни облигации и нисък кредитен рейтинг. Страни като Швейцария, САЩ, Люксембург, Австрия и Япония имат най-ниски нива на сива икономика в световен мащаб (между 8% и 11% от БВП), и най-ниските разходи за кредитиране (под 4%).
В страни като Панама, Перу, Уругвай, Хондурас и Шри Ланка, където повече от половината икономика не плаща данъци, разходите за кредитиране са от 7% до 10%.
Скъпо кредитиране от пазарите
Резултатите от проучването подкрепят тезата, че ограничаването на укриването на данъци ще помогне на страни като Гърция, които имат сериозни проблеми с кредитирането, чрез международния пазар на облигации. В свое изявления по въпроса Рафаил Маркелос казва: «Като се има предвид кризата в еврозоната, всяко ново заключение за това как се формират разходите за кредитиране, е ценно. Укриването на данъци ограничава възможностите на една страна да има достъп до евтино финансиране от международните пазари. А това от своя страна има неблагоприятни последствия върху целия спектър на икономиката: социалните плащания, инвестициите, заетостта, поскъпването, наличието на евтини кредити за бизнеса и домакинствата. В съвременните икономики всичко е тясно свързано с кредитния рейтинг на страната, в която живее човек». Особено интересен е коментарът на Фридрих Шнайдер, който е световно признат авторитет в областта на изследването на сивата икономика: «Страните, в които през последните години избухна дълговата криза, имат високи нива на сива икономика. Това ни кара да стигнем до заключението, че укриването на данъци е част от проблема, но и на решението. Не трябва обаче да пренебрегваме и вероятността елиминирането на укриването на данъци да има негативни странични действия за уязвимите глупи от населението и икономиката, особено по време на криза».
* Рафаил Маркелос е професор по финанси и директор изследвания в Norwich Business School, University of East Anglia.