Културата на укриване на данъци в Гърция

01 Февруари 2016 / 19:02:59 GRReporter

4865 прочитания

Рафаил Маркелос*

През последните години Д. П. декларира не повече от 10% от доходите си пред данъчните служби. Той предполага, че така правят неговите конкуренти, така че как той може да постъпва по друг начин? Като се има предвид и кризата... Не му се струва несправедливо да не плаща, след като и семейството му не е в тежест на държавата. Не пречи на никого. Като му трябва лекар, отива на частно. Що се отнася до училище, платил е един куп пари на частни школи, т.е. и безплатното образование е мит. Безработното дете пак семейството го издържа. Пътищата са зле, не си струва да плащаш нищо и за тях.

«Какво е направила държавата за мен?», мисли си той. Държавата е враг, никога приятел. И да плащаш данъци, те ще отидат за подкупи, рушвети, и за да се платят дълговете на другите. Данъкът е наказание, пари, хвърлени на вятъра. Да не забравяме и тревогите със счетоводители, закони и правилници. В крайна сметка закон е правото на семейството.

Тази ситуация обаче не изглежда несправедлива и за другите, които плащат.

Държавните служители имат сигурността на лесната работа, сигурната заплата и комфортния живот. Големите компании може и да плащат нещо, но сигурно намират други начини да избегнат плащането на данъци. В крайна сметка всички се уреждат по някакъв начин. Трудно е да те хванат, трудно е и да ти направят нещо, разбира се.

Естествено, Д. П. не иска от никого касова бележка. И обратно, обижда се, когато му я предлагат. Радва се, ако може да помогне на свой съгражданин и да си поделят плячката, ако е възможно. Понякога обаче се появяват едни странни хора, които искат да се правят на спазващи закона, макар и това да струва на всички по-скъпо. Истината е, че в крайна сметка той и семейството му са горди, че успява да плаща толкова малко данъци. Дали обаче и страната му е толкова добре, колкото него? Има ли някои, които не успяват да се справят и страдат? Защо банките не отпускат заеми нито на него самия, нито на страната му? Дали детето му иска да остане в тази страна? В крайна сметка кой е виновен?

Мотивите

Сивата икономика се състои от дейности, които не се регистрират официално, следователно не се облагат с данъци, но допринасят за икономиката. Защо обаче един човек решава да укрива данъци? Защо същият човек променя поведението си в зависимост от страната, в която се намира? Основното научно обяснение по отношение на финансите предполага, че сивата икономика се създава след оценка на ползите, но и на разходите от страна на хората. Има явна директна парична полза от дейността на сивата икономика (напр. укриване на данъци, неплащане на осигуровки, запазване на социални помощи).

Съществува обаче и преимуществото на нерегламентираната гъвкавост, която предлага сивата икономика (напр. по отношение на здравните, екологични и трудови разпоредби). Тази гъвкавост става много ценна, когато правната и регулираща рамка е особено сложна, неясна, променлима и ограничаваща. Корупцията на държавно ниво стимулира допълнително избягването на плащането на данъци и ограничава ефективността на контролните механизми.

Липсата на върховенство на закона означава, че хората и фирмите, функциониращи в сивата икономика, имат значителни конкурентни предимства пред бизнеса, спазващ законите, развиването на който става непоносимо. Освен опасността от налагането на парични глоби и правни последствия, недостатъците от сивата икономика може да включват липса на дотъп до някои видове държавна помощ (напр. болнично лечение, пенсионна и осигурителна система) и частни услуги (напр. банкови, застрахователни). Друг недостатък може да е отхвърлянето от семейното или обществено обкръжение.

Обръщане навътре и незачитане на институциите

Кои обаче са колективните последици от укриването на данъци за икономиката на една страна?

• Сивата икономика ограничава обществените ресурси и инвестициите. Това води до омагьосан кръг с увеличаване на данъците, което на свой ред засилва стимулите за укриване на данъци.

• Упражняването на политика става особено трудно, тъй като точното състояние на икономиката не е известно. А понеже и бизнесът и хората действат по принуда извън банковия сектор, политиката по отошение на лихвите и ликвидността е неефективна.

• Поради липсата на банково кредитиране, финансирането е ограничено и особено скъпо.

• Липсата на здравословна конкуренция между фирмите води до ниска поризводителност, обръщане към вътрешния пазар и ограничаване на международната конкурентоспособност.

• И накрая, една сериозна негативна последица от сивата икономика е това, че тя води до установяването на атмосфера на едно незачитане на държавата, на институциите и върховенството на закона.

Освен негативната оценка на сивата икономика като „паразитна” дейност, има и една по-положителна „романтична” гледна точка. Според нея сивата икономика благоприятства развиването на бизнеса, когато условията в „официалната” икономика не са благоприятни (напр. поради бюрокрация, корупция). Приходите от сивата икономика и от укриването на данъци в крайна сметка имат положителен ефект, тъй като засилват потреблението и спестяването.