Галерия

1

Вярвам, че правителството ще успее да постигне споразумение с европейските си партньори, че през следващите две седмици ще изпълни всички поети ангажименти и ще замени онези, които не може да изпълни с други със същия финансов резултат. По този начин ще успее да постигне малко отслабване в строгостта на решенията на Европейската централна банка, която се нуждае от гаранции, за да приеме гръцките държавни облигации срещу ликвидност. В случая с Гърция гаранцията е спасителната програма.

Така че до сключването на споразумение страната ще крета по този начин. Няма да бъде оставена да фалира чрез кредитно събитие при неизплащане на заема към МВФ следващия месец, но всичко това ще е свързано с много трудности – кредитирането от Фонда за спешна ликвидност е скъпо, срочните облигации са още по-скъпи и т.н. Така или иначе, тази ситуация не е възможно да продължи за много дълъг период от време.

Според източници към момента гръцките банки разполагат с около 150 милиарда евро. В същото време продължава изтичането на влогове. Как може то да бъде спряно и какво може да се случи ако не спре навреме?

Това може да спре само с повишението на доверието от страна на вложителите, които трябва да се уверят, че няма проблем и няма за какво да се страхуват за депозитите си. В този случай те няма да имат причина да пазят парите си вкъщи или ако са бизнесмени – в чуждестранни банки, а ще ги върнат обратно в гръцките. Но за да сме справедливи трябва да кажем, че техните действия са оправдани. Не е възможно бизнесмените да рискуват като оставят парите си в гръцките банки и да бъдат принудени да закрият фирмите си ако те бъдат затворени. Това за тях е въпрос на оцеляване. Всичко това, което описах важи в случая, в който системата бъде оставена да се възстанови от само себе си.

Но несправедливото в случая е, че хората, които са запознати с нещата и имат пари са се погрижили да ги изнесат от по-рано. Фирмите откриха сметки в други европейски страни и пренесоха капиталите си , за да се защитят. Същото важи за богатите хора, които отдавна пренесоха парите си в чуждестранни банки. Сега се намираме в края на този процес на изтичане на капитали и хората, които отиват в банките, за да изтеглят парите си са дребните вложители. Сумите, които изтичат са големи, защото техният брой е много голям.

Не мисля, че ще се стигне до затваряне на банките. Въпреки че все още нямаме данни, към момента не виждаме опашки пред банките.  Но ако все пак изтичането на капитали продължи едно алтернативно решение е ограничението в движението на капитали. Не е задължително то да означава орязване на влоговете, но може да се изразява в много тесен контрол на средствата, които се изпращат в чужбина и в ограничение на парите, които могат да бъдат теглени от банкоматите.

Вероятно ли е това да се случи сега?

Беше много вероятно да се случи, ако не беше сключено споразумението в Eurogroup миналия петък. Ако в определен момент преговорите с кредиторите се усложнят и се наложи усещането, че няма да имат добър край, гражданите ще отидат в банките и ще изтеглят останалите в тях пари. Тогава гръцкото правителство ще се принуди да наложи такива мерки. Това ще бъде негово решение, което няма да може да припише на „лошите” кредитори. Ще бъде едно отбранително действие на гръцкия кабинет и на Банката на Гърция, което ще цели спасяването на банковата система. Така правителството ще поеме и моралната, и предметната цена за очевидното разрушение на гръцката икономика.

Правителството възлага много на борбата с укриването на данъци. Доколко може да се разчита на тази мярка, за да влязат пари в бюджета?

Борбата с укриването на данъци се състои от два стадия. Първият е установяването на нарушителя, който е укрил определената сума и удостоверяването ѝ. От него до реалното получаване на пари пътят е много дълъг.

Той преминава през съда, невъзможността на длъжника да плати и т.н. Защото ако той няма пари, защото ги е вложил в строеж и държавата конфискува сградата и няма на кого да я продаде, ползата е никаква.

Удостоверяването на укриване на данъци може да стане сравнително бързо и сумите да са доста високи. Такъв беше случаят и с прословутия израз на Георгиос Папандреу: „Пари има”. Той беше заявил, че правителството му очаква да събере 31 милиарда евро от укрити данъци. В крайна сметка и в продължение на 3-4 години успяха да съберат около 1,8 милиарда.

Мисля, че новият кабинет ще приложи различни методи: данъчна амнистия, орязване на данъчните задължения. То може да донесе приходи, но намалява удостоверена дължима сума. Тоест ако аз дължа 100 000 евро и се споразумеем да изплатя половината, в държавната каса ще влязат 50 000 евро, но балансът ще се натовари със 100 000 евро, защото се отписва целият ми дълг. Така че се изисква време, за да се види крайният резултат.

По същество обаче мерки като борбата с укриването на данъци и корупцията са дългосрочни мерки, които със сигурност трябва да бъдат приложени, но не са в състояние да решат краткосрочни финансови проблеми като изплащането на заема към МВФ през март и още по-малко падежите на облигациите към Европейската централна банка през юли и август. И със сигурност не могат да заместят предприемането на хоризонтални мерки като орязването на заплатите и пенсиите, които дават директни резултати.

Съществува ли вероятност да има орязване на заплати и пенсии?

Зависи от това колко стегнати ще бъдат нещата. Чета, че в правителствените среди се обсъждат дори варианти като да не се изплатят заплатите и пенсиите в държавния сектор в пълен размер. Например ако заплатата/ пенсията е в размер на 1000 евро, да се изплати половината и останалите 500 евро да бъдат изплатени по-късно или да бъдат изплатени под формата на облигации или нещо друго. В същността си мярката е налагане на принудителен заем.