Галерия

1

Седмица след срещата на финансовите министри на страните-членки на Еврозоната, на която гръцкият им колега Янис Варуфакис постави подписа си под общото комюнике с искане за продължение на спасителната програма, кабинетът в Атина изглежда решен да изпълни поетите ангажименти само на думи.

Само днес министри от кабинета на Алексис Ципрас обявиха провеждането на промени, които целят връщането на стари и порочни политики и далеч не могат да бъдат определени като реформи. Сред тях са възстановяването на държавните радио и телевизия ЕРТ и връщане на работа на всичките съкратени 2600 служители, премахването на Висшия съвет за избор на персонал в държавния сектор, преразглеждане на проекта за разширение на инвестицията в златните мини в Халкидики и провеждане на парламентарно разследване относно меморандумите за финансова помощ.

В същото време страната е заплашена от липса на пари, а следващия месец ѝ предстои да изплати заем към Международния валутен фонд в размер на 1,5 милиарда евро. Правителството се готви да напълни държавните каси чрез борба с укриването на данъци и корупцията, докато продължаващото изтичане на влогове от гръцките банки затруднява още повече ситуацията.

За споразумението в Eurogroup, бъдещето на преговорите с кредиторите и перспективите на гръцката икономика GRReporter разговаря с бизнес консултанта Георгиос Прокопакис.  

Г-н Прокопакис, какво означава за Гърция решението на Eurogroup?    

Според мен решението на Eurogroup в общи линии гласи следното: „Остави гърците да се сварят в собствения си сос, след като все още не са или не казват дали са решили какво и как искат да направят и не искат да спазят поетите ангажименти. Ние сме задължени да предпазим еврото и банките”. Затова и в същността си единственото, което направи това решение бе да бъде избегната банковата паника и да внесе един баланс в банковата система.

Всичко останало е дори в по-лошо състояние от периода преди изборите. Единственото, което правителството успя да спечели – въпреки че според коментатори това щеше да спечели и Андонис Самарас, и който и да е друг гръцки премиер – бе отслабването на изискването за постигане на първичен бюджетен излишък от 3 на 1,5 на сто през 2015.

Но това е нещо, което малко или много отразява днешната реалност. Това 1,5 на сто съответства на почти 3 милиарда евро. В същото време погрешните действия и намалените държавни приходи увеличиха очакваната дупка в бюджета от 2,5 на 5-7 милиарда евро. Това означава, че тези 3 милиарда, които ще са резултат на намаляването на целта за постигане на бюджетен излишък на практика не съществуват, защото държавата няма приходи. Пример за това е, че едно от първите действия на днешното правителство бе да даде отсрочка от един месец за изплащането на ДДС за януари. Това е лудост – от една страна няма пари в хазната и от друга казваш на тези, които носят наказателна отговорност ако не платят ДДС, да не го плащат.

Но извън моята преценка, тепърва предстои да видим какви ще са последствията от решението на Eurogroup.

Основният проблем на Гърция е, че няма никакви аргументи, които да използва по време на преговорите и е притисната непрекъснато. Цялата тази история с преговорите през изминалите три седмици, шоуто и реториката на кабинета нямаше никакъв смисъл, защото кредиторите не трябваше да направят нищо друго освен да чакат до миналия петък, когато изтичането на банкови влогове щеше да е стигнало до там, че самото гръцко правителство да се принуди да затвори банките. Затова и на конкретното заседание на Eurogroup финансовият министър Янис Варуфакис преобърна изцяло своята реторика. Документът, който той отказа да подпише на предишното заседание, като твърдеше, че е бил различен от предложения му първоначално от еврокомисаря Пиер Московиси в крайна сметка беше по-добър от решението, което подписа на 20 февруари. Тоест, колкото минаваше времето Гърция се намираше във все по-тежка позиция.

Това продължава и сега, поради простата причина, че парите свършват, а в същото време не са предприети никакви мерки за осигуряване на финансиране. Вчера президентът на Европейската централна банка Марио Драги каза, че Гърция ще получи около 1,9 милиарда от печалбите от гръцките облигации едва след края на оценяването на прилагането на програмата, тоест след края на април. Така че към момента няма никакъв източник на финансиране. Към момента Гърция зависи изцяло от доброто желание на европейските си партньори да й позволят да издаде повече държавни облигации с цел да изплати както задълженията си към МВФ през март, така и заплатите и пенсиите в ущърб на банките. Нужно е в хода на преговорите Атина да намери начин да покаже „добро поведение”, за да може да се задържи над водата.

Според държавния министър страната може и да не е в състояние да изплати заема си към МВФ следващия месец. Съществува ли опасност да не могат да бъдат изплатени заплатите и пенсиите?

Единственият източник освен кредиторите са парите на държавни институции като осигурителните фондове. Въпреки че един от тях вчера отказа да вложи парите си в репо-сделки с държавни ценни книжа, все пак кабинетът ще може да си осигури определена сума. Твърди се, че общата сума, с която разполагат всички тези институции е около 3 милиарда евро. Правителството ще съумее да вземе половината от тях. Те са срочни депозити с падеж след 15 дни или един месец, които се подновяват и така могат да са в помощ в решаването на проблема с липсата на ликвидност. Но това е една съвсем временна мярка. Ако преговорите с кредиторите не протекат добре до април нещата за Гърция ще са много лоши.