Галерия

1

Вчерашната първа поява на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Брюксел породи надежди за хода на преговорите с кредиторите на страната в Атина. В белгийската столица обаче настроенията са различни.

В интервю за публичната холандска телевизия NOS председателят на съвета на финансовите министри на страните-членки на Еврозоаната Йерун Дайселблум заяви, че е песимист по отношение на вероятността да бъде постигнато споразумение с Гърция на заседанието на Eurogroup в понеделник.

„Гърците имат много големи очаквания, но възможностите, при сегашното състояние на икономиката на страната са ограничени”, посочи той и допълни: „Предоставяме финансова подкрепа само когато има напредък и се извършват нови реформи. Това в Гърция не се случва от месеци”.

Дайселблум припомни, че гръцкото правителство настоява в отказа си да поиска удължение на спасителната програма в днешния ѝ вид, докато  позицията на Eurogroup е, че промени не може да има, ако изпълнението ѝ бъде прекъснато.  

В същото време, в интервю за германското списание Der Spiegel гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви за пореден път, че орязването на държавния дълг е по-добрият и икономичен вариант, отколкото удължението на заемите към страната. Освен това не се поколеба да определи действията на надзорната Тройка с изтезанията на ЦРУ.

„В ЦРУ също е имало добри хора, които против волята си са били използвани в изпълнението на методи като симулираното давене (waterboarding) и поради това са били изправени пред ужасяваща морална дилема”, каза той и продължи с теорията си, че: „Всички знаят, че ако Гърция не сключи ново споразумение няма да може да вдигне тежестта на дълга си. Разбирам, че германското правителство иска да избегне думата „орязване”. В действителност това решение е по-доброто”.

По всичко изглежда обаче, че думите му не намират желания отзвук в Берлин. Днес говорителят на германския финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че единственият път пред Гърция е удължението на настоящата спасителна програма и допълни, че единственото, което може да бъде предмет на дискусия са формалните подробности по нея.

Той допълни, че представители на ЕС, ЕЦБ и МВФ ще продължат да упражняват контрол върху прилагането на спасителната програма, независимо дали те ще бъдат наричани надзорна Тройка или по друг начин. „Ще бъдем толерантни към гръцките си приятели и няма да я наричаме Тройка, но тя ще продължи да изпълнява своята роля. Искаме Гърция да поиска удължение на меморандума и когато го получи, да завърши програмата с успех”, подчерта той.

Показателен за начина, по който са протекли разговорите на извънредното заседание на съвета на финансовите министри е репортажът на кореспондента на вестник Та неа в Брюксел: „Описвайки как е протекло заседанието на Eurogroup в сряда вечерта, опитен европейски представител отбеляза, че гръцките представители не просто не са били в състояние да преговарят с партньорите си, но и изобщо да разберат какво им казват”.

 Междувременно, според репортаж на световната агенция Блумбърг Европейската централна банка изпраща призив към лидерите на Еврозоната да постигнат споразумение, за да бъдат спасени гръцките банки.

Вчера ЕЦБ увеличи с 5 милиарда евро ресурсите на Фонда за спешна ликвидност (ELA) и позицията ѝ е, че продължението на подкрепата към Гърция зависи от политическите преговори, които се водят относно бъдещето на спасителната програма. И това, защото европейската банка не иска да вземе решения за бъдещето на гръцката банкова система и съответно оставането на страната в Еврозоната, които да не бъдат подплатени с политически решения.

Според Блумбърг, ако преговорите за спасителната програма пропаднат, президентът на ЕЦБ Марио Драги ще бъде принуден да реши дали ще предостави повече капитали или ще заплаши с вето, както в случая с Кипър през пролетта на 2013.