Галерия

1

„Европейската централна банка не е политическа институция и функционира под строго определени правила. Тя не може да печата пари, за да откупи държавните облигации на никоя страна-членка на Еврозоната, защото това ще наруши пряко нейния устав”. С тези думи президентът на Европейската централна банка Марио Драги прекъсна категорично очакванията на гръцкото правителство, че искането му за увеличение в броя на облигациите, които може да издава за да получи финансиране може да бъде прието от финансовата институция.

Драги посочи, че до момента гръцките банки са получили от ЕЦБ финансиране в размер на 100 милиарда евро. „Това се равнява на 68 на сто от гръцкия Брутен вътрешен продукт. Никоя друга страна не е получила такова финансиране, така че никой не може да твърди, че ЕЦБ не подкрепя Гърция”, допълни той.

„Нашите решения зависят страшно много от решенията на Европейската комисия и Eurogroup. За да предоставим финансиране на която и да е страна-членка тя трябва да се намира в програма за финансова помощ или в процес на мониторинг на тази програма”, подчерта Драги.

Той направи изявленията си по време на пресконференцията, последвала срещата на управителния съвет на Европейската централна банка в Никозия. На нея бе решено програмата за количествено улеснение (QE), в рамките на която ЕЦБ ще изкупува държавни облигации на 19-те страни-членки на Еврозоната ще стартира на 9 март.

В рамките ѝ те ще получат ликвидност в размер на 1,1 трилиона евро. „Месечният лимит ще е 60 милиона евро и програмата ще продължи до 2016, но е вероятно да бъде удължена, докато нивото на инфлацията в Еврозоната достигне близо до 2 на сто”, поясни Драги.

Гърция обаче няма да може да получи нито евро от тези пари, докато не подпише споразумение с кредиторите си и не проведе критичните за икономиката си структурни реформи. Марио Драги беше категоричен, че финансирането от страна на ЕЦБ ще започне отново само ако Атина изпълни тези условия.

Заслужава да се отбележи, че той обърна особено внимание на комуникационната политика на гръцкия кабинет, която действа негативно на лихвите по гръцките държавни облигации и на платежоспособността на банките.

По-рано управителният съвет на ЕЦБ реши да удължи срока, в който гръцките банки могат да се финансират от Фонда за спешна ликвидност (ELA), но само с 500 милиона евро. Така „таванът” за Гърция нарасна от 68,3 на 68,8 милиарда евро.

Според анализатори това решение стабилизира в известна степен гръцката банкова система, която е сериозно засегната от непрекъснатото изтичане на депозити.

Данните на Банката на Гърция сочат, че през януари гръцките банки са получили от ELA финансиране в размер на 5,2 милиарда евро. В края на януари зависимостта им от европейската финансова система (Европейска централна банка и Фонд за спешна ликвидност) е достигнала до 87,4 милиарда евро. За сравнение в края на 2012 тя е била 56 милиарда евро.

Основната причина за зависимостта на гръцките банки от ликвидността в евросистемата се дължи на голямото изтичане на капитали. През януари сумата е достигнала до 12 милиарда евро.

В същото време, според статия в икономическото издание Bloomberg Гърция има пари само за следващите две седмици. В петък Атина трябва да изплати 300 милиона евро за първото плащане по заема към Международния валутен фонд, който възлиза на почти 1,5 милиарда евро и трябва да бъде изплатен напълно до края на март. Паралелно с това дупката в държавния бюджет е достигнала до 2,1 милиарда евро. Към момента единственият източник, от който черпи финансиране гръцкото правителство са парите на осигурителните фондове, болниците и университетите.

В тази обстановка заседанието на Eurogroup в понеделник, на което Гърция ще поиска да й бъдат отпуснати 1,5 милиарда евро от последния транш по спасителната програма придобива критичен характер. На него ще бъде обсъден пакетът с 6 реформи на финансовия министър Янис Варуфакис, които според източници са били отхвърлени на снощното заседание на Euro Working Group. Конкретната информация бе опровергана както от Брюксел, така и от Атина, без никоя от двете страни да предостави информация какви са в същността си предложените реформи.