Галерия

1

В навечерието на днешното заседание на финансовите министри на страните – членки на Еврозоната Гърция се намира в най-критичната си позиция от началото на кризата. Ако преговорите с кредиторите се окажат неуспешни рискът страната да остане без финансиране и дори да напусне Еврозоната е много голям.

В същото време новото гръцко правителство, което бе избрано за да изпълни обещанието си да постави край на политиката на бюджетни съкращения вече започна да отстъпва зад така наречените си „червени” линии и вероятността 19-те европейски финансови министри да успеят да се споразумеят за удължаването на спасителната програма е далеч от това да бъде определена като голяма, но не е и минимална.

Във вътрешността на Гърция обаче реториката, с която СИРИЗА спечели изборите продължава да доминира. Въпреки че във вчерашното си писмо до председателя на Eurogroup Янис Варуфакис заяви, че Гърция няма да предприема едностранни действия, много от колегите му в кабинета настояват, че партията ще изпълни всичките си предизборни обещания.

Въпросът за реалните размери на преговорите между Гърция и Европейския съюз  бе тема на поредната дискусия, която се проведе в Института по дипломация и глобални въпроси в Атина. Според почетния професор по икономика и член на научната комисия към парламентарната служба комисията по бюджета Панос Казакос споразумение между Гърция и кредиторите ѝ е възможно, но до момента различията в позициите на двете страни са големи. „Както за гръцкото правителство е трудно да представи отстъпките от предизборните си обещания на своя електорат, така и за неговите партньори е трудно да обяснят на своите избиратели вероятния компромис”.

По думите му СИРИЗА е наелектризирала толкова силно атмосферата преди изборите, че сега ѝ е трудно дори и да изрече думата „консенсус”, „докато всъщност зад думите се крият огромни проблеми”.

Според Казакос, въпреки това СИРИЗА вече се приспособява към реалността. „Несъмнено им е трудно, но вече имаме признаци за това. Междувременно обаче продължават да тровят атмосферата на преговорите с изрази и обиди към партньорите и това трябва да престане, тъй като може да ни създаде сериозни проблеми в бъдеще”.

Професорът по икономика посочи за пореден път, че омразният на толкова много гърци меморандум не е нищо повече от една програма за стабилизиране на гръцката икономика. „В нея са предвидени реформи, които целят да намалят държавната намеса в икономиката, да внесат ред в държавните финанси, да либерализират пазара на работа, да ограничат укриването на данъци. Бих казал, че става дума за мерки подобни на тези, които бяха приложени в бившите социалистически страни от Източна Европа след падането на режимите там”.

Неговото обяснение за това, че реформите в Източна Европа бяха приложени успешно, докато в Гърция това се оказва невъзможно вече четири години бе: „В тези страни обществото бе напълно откъснато от системата, то жадуваше тя да бъде коренно променена, докато в Гърция по-голямата част от обществото живееше добре в рамките ѝ и няма интерес тя да бъде реформирана”.

Според него предишните гръцки правителства са приложили много малка част от реформите. „Винаги имаше уговорки с различни групи, чиито интереси се засягаха. Освен това провеждането на откъслечни реформи не може да даде резултат ако цялостната бизнес среда остава непроменена”.

Казакос заяви, че част от предвидените в програмната декларация действия на новия кабинет са в правилна насока, като например промените в местното самоуправление, превръщането на центровете за прием на имигранти в центрове от открит тип и отдаването на гръцко гражданство на второто поколение имигранти. „От друга страна повечето от позициите им са напълно погрешни. Самият предизборен лозунг срещу бюджетните съкращения в момент, когато бяхме готови да имаме облекчения беше съвсем неподходящ”, заяви той.

От своя страна преподавателката по икономика и депутат в новия гръцки парламент Антигони Либераки описа позицията на гръцкото правителство в преговорите с кредиторите на страната като приложение на теорията на игрите. „Досега играехме така наречената „chicken game”, която в същността си е да успееш да натиснеш спирачката след протвника си и така да не се окажеш губещият, защото си се уплашил. Опасявам се, че сега ще бъде приложена  „дилемата пред двамата затворници”, тоест известното в теорията на игрите обяснение защо и двете страни в една критична ситуация може да се окажат губещи, ако преследват собствения си интерес, вместо да преговарят за пресечната точка на общия”.

За Либераки постигането на споразумение е важно, но още по-важно е „каква искаме да е Гърция самите ние”. „През следващите месеци е необходимо финансиране, спазване на целта за първичен бюджетен излишък и мерки за възстановяването на икономиката. А самото споразумение трябва да е такова, че да не позволява неспазване на условията. Предишната политическа система възложи именно на неприлагането на реформите, а те са единственият път за страната. Само един поглед към страните извън Европа е достатъчен, за да ни убеди, че нямаме бъдеще без нея”, подчерта тя.