Галерия

1

Мнозина изпитват носталгия по епохата на Жак Делор, Хелмут Кол, Франсоа Митеран и други политици от Стария континент, които «понеже са преживели ужаса на войната, за разлика от днешните лидери, не биха направили нищо, с което да застрашат европейския проект». Това твърдение, макар и да не може да се установи обективно, трябва да е истина. Спомените от най-кървавата война в историята на човечеството са първият импулс за създаването на Европейския съюз и дълго време са неговата движеща сила.

Живите спомени играят значителна роля в политическото поведение. Можем да видим това и в Гърция, особено по отношение на позицията спрямо еврото. Едно проучване на социологическата агенция Marc (излъчено от Alpha, 18. 03. 2015) потвърждава написаното от журналиста Константинос Зулас във вестник „Катимерини“: „Една огромна част от населението (тази под 35-40 години) на практика няма никакви спомени за драхмата. Мнозинството от днешните 40-годишни я помнят повече като джобни пари, а 35-годишните със сигурност дори не са получавали заплатата си в драхми, защото през 2002, когато бе въведено еврото, те тъкмо са завършвали училище. Следователно една ключова част от избирателите, която до голяма степен подари победата на СИРИЗА, не знае изобщо какво ще рече национална валута и още повече унищожаването на една икономика от непрекъснатото ѝ обезценяване“ (в. „Катимерини“, 07. 02. 2015).

Проучването на агенция Marc потвърждава това: Във възрастовата група от 18 до 54 години 42,8% одобряват връщането към драхмата, срещу 52%, които предпочитат «оставане в еврозоната с мерките от меморандумите». Във възрастовата група от 55 години нагоре едва 23,1% одобряват връщането към драхмата, докато 69,7% са „за“ еврото, макар и с мерки от меморандумите. «Тези млади граждани, към които се числят и Алексис Ципрас, Никос Папас, Гавриил Сакеларидис, т.е. част от днешните управляващи, не знаят на практика какво означава за една икономика доларът да се купува през 1980 срещу 42 драхми, и заради непрекъснатото обезценяване през 1983 да достигне 100 драхми, а през 1985 – 150 драхми (посочените стойности на курса долар/драхма са истински)... И тъй като нямат памет за национална валута, те смятат за немислимо напр. в магазините да няма чужди стоки, да се преустанови вносът на бензин, да не могат да пътуват никъде без виза, да се вдигнат с 200% или 300% цените на всички вносни стоки, да не могат да поръчат нищо дори и по интернет. Изглежда им нереално банките изведнъж да ни дадат подпечатани „гръцки евро“, които с всеки изминал ден ще губят своята стойност спрямо нормалните евро, които ще се търгуват на черния пазар», пише Константинос Зулас в същата статия от 7 февруари.

Намаляване на покупателната способност

От вестник „Катимерини“ също подчертават, че «мнозина, които са се отчаяли от положението, предлагат самоубийството като решение за “страданията, причинявани от меморандума”. Предлагат или намекват, че Гърция би била по-добре с драхмата. И още по-зле: с действията си ни доближават до това решение. Проблемът обаче е, че повечето си спомнят откъслечно “доброто старо време” на паричната ни независимост. Не си спомнят, че лихвите по жилищните кредити бяха от порядъка на 24%-28%, и че бизнес заеми получаваха само „наши хора“ и медиите. Би трябвало да си спомнят също така, че инфлацията достигаше 20%, както и невероятното мъчение на митниците, за да получи човек книга, подарена му от чужбина. Може покупателната способност на гърците в реални стойности да е намаляла от 2009, но остава по-висока от 1999, преди да въведем еврото. Дори с днешните мизерни доходи може да се купят повече стоки и услуги, отколкото преди 15 години»“ (в. „Катимерини“, 25. 11. 2011).

Днес, след невиждания в историята на Европа период на мир, много неща се смятат за даденост. Политиците, родени след Втората световна война, не могат да осъзнаят кумулативния ефект на събитията, които, ако бъдат оставени без контрол, ще доведат до огромни разрушения. Авторът на книгата «Какво ще стане, ако Европа се разпадне?» Хеерт Мак е изучавал дълго вестниците, излизали в навечерието на Първата световна война: «Това бе преживяване, което ме остави безмълвен. През лятото на 1914 във Виена всичко си вървяло по старому в продължение на седмици. На първа страница на вестниците се мъдрел въпросът кой бил поканен на погребението на убития престолонаследник и жена му. На Фондовата борса се усещало едно лениво лятно настроение, монарси и видни политици заминавали на почивка... Тогавашна Виена бе един свят на сигурността, пише Стефан Цвайг в своите мемоари, един свят, който сякаш щеше да продължи да съществува вечно и въпреки това изведнъж всичко свърши, завинаги, “трагична последица на една вътрешна динамика, трупана в продължение на 40 години”».