Галерия

1

Изтичащата след няколко дни 2015 беше изпълнена с много и драматични събития за Гърция. През януари на власт дойде радикалната левица СИРИЗА, която успя да превърне във вотове дългогодишното си противопоставяне на спасителните програми и политиката на бюджетни съкращения.

Тя сформира, и то бързо, изненадваща коалиция с крайнодясната и популистка партия Независими гърци и започна противопоставянето си спрямо кредиторите, което продължи няколко месеца и доведе Гърция на крачка от изхода от Еврозоната и дори Европейския съюз. В средата на юли Алексис Ципрас подписа третата спасителна програма за огорчение на мнозинството гръцки гласоподаватели, които гласуваха с „не” на свикания от правителството му референдум на 5 юли. Междувременно гръцките банки затвориха и бе въведен капиталов контрол, а гърците прекараха две седмици в опашки пред банкоматите.

Подписването на третия меморандум предизвика разцепление в СИРИЗА, като хардлайнерите от партията отказаха да го подкрепят в парламента и сформираха нова партия. Веднага след това Ципрас свика нови парламентарни избори, които отново спечели, но с по-нисък процент. Три месеца по-късно парламентарното му мнозинство намаля до 153 депутати в 300-членния гръцки парламент. Това очевидно затруднява гръцкия премиер, който отложи за първите месеци на 2016 гласуването на най-болезнените реформи – тази в пенсионната система и въвеждането на данъци на фермерите.

В интервю с гръцкия писател и политически анализатор Сакис Мумдзис GRReporter  представя тежката равносметка на изминалата година и своята прогноза несигурното бъдеще.

Г-н Мумдзис, изминалата година беше много драматична и наситена със събития. Какво положително можем да извадим от нея?

Несъмнено един положителен факт е сриването на конфронтацията между поддръжниците и противниците на меморандумите (спасителните програми за гръцката икономика – б.а.). С подписването на третия, ляв меморандум от СИРИЗА по-голямата част от гръцкото общество разбра, че прословутият „друг път” не съществува. Меморандумът беше и е единственият избор. Всички, които твърдяха, че съществуват и други възможности бяха опровергани. Когато се опитаха да осъществят своите идеи, страната бе изправена пред опасността да излезе от Еврозоната. Те подписаха меморандума и тази разделителна линия изчезна. Сега остава да видим как ще бъдат приложени договореностите.

Това бе единственото положително събитие през изминалата година. Негативните бяха много.

Въпреки че се случиха всички тези неща, които описахте, правителството на СИРИЗА и Независимите гърци оцеля. Смятате ли, че ще успее да оцелее и през идващата година?

Не, не мисля, че ще успее. Пред него стоят два много сериозни въпроси, които трябва да бъдат решени – пенсионната реформа и данъчното облагане на фермерите. Правителството не може да се справи с тях с мнозинството от 153 депутати, с които разполага. Мисля, че или ще поиска подкрепа от страна на проевропейската опозиция, или ще свика избори.

Смятам за по-вероятна първата от тези две възможности, защото свикването на избори ще означава и напускане на Еврозоната, както заяви еврокомисарят по финансовите въпроси Пиер Московиси. Тоест кредиторите на Гърция, които са и нейни партньори вече не толерират други подобни решения, които имат формата на изнудвания.

Така че, за да може да подсигури гласуването на тези законопроекти, Алексис Ципрас ще се принуди да поиска подкрепата на проевропейските партии. Колкото до това какво биха поискали те в замяна е предмет на много голяма дискусия.

Как коментирате случващото се в Нова демокрация? Какво очаквате да донесе за нея 2016?

Начинът, по който протече първият тур на вътрешнопартийните избори и най-вече неговият резултат бяха много интересни. Моето мнение бе, че провеждането на избори сега не беше правилната стъпка. Трябваше временен лидер да продължи да е Евангелос Меймаракис и новият лидер да бъде избран през месец май, след провеждането на конгрес.

Но в крайна сметка „сините” избраха да организират изборите сега по много конкретна причина. Тя е, че липсата на опозиция през последните месеци практически осигуряваше подкрепа на правителството. Участието в изборите беше масово, но въпреки че крайният резултат привидно не е ясен, моето мнение е, че всъщност е налична ясна преднина на Евангелос Меймаракис, която е резултата на подкрепата от страна на бившия премиер Костас Караманлис.

На ниво политика това означава, че със сигурност ще станем свидетели на едно „откриване” на Нова демокрация към правителството на СИРИЗА и Независимите гърци, без да е ясно все още под каква форма ще се случи то. Тоест дали ще бъде политическа подкрепа в резултат на постигнато споразумение или ще е подкрепа по време на някои от гласуванията в парламента.

Нещата щяха да стоят по съвсем различен начин ако единият от претендентите за лидерското място в Нова демокрация – Адонис Георгиадис беше спечелил около 20 – 22 на сто от вота и по този начин беше станало ясно, че динамичното крило в партията е с потенциал над спечелените от него 11 на сто. Казвам това, защото противникът на Меймаракис – Кириакос Мицотакис е умерен политик и не е привърженик на острата конфронтация и поляризацията.

Не трябва да пропуснем и факта, че Европейската народна партия настоява за подкрепа към Алексис Ципрас. Кредиторите предоставиха на Гърция изключително големи суми и не виждат никакво друго решение на хоризонта. Следователно трябва да има подкрепа към Ципрас, за да се справи със ситуацията.

Смятате ли, че Нова демокрация ще се разцепи, ако на втория тур на вътрешнопартийните избори спечели Евангелос Меймаракис?

Не, не мисля. Такава възможност щеше да съществува, ако негови опоненти бяха Апостолос Дзидзикостас или Адонис Георгиадис. Той и сам знаеше, че неговата кандидатура не можеше да бъде подкрепена от мнозинството в Нова демокрация. Просто поиска да покаже, че неговата позиция за нещата е налична в партията.В случая с Апостолос Дзидзикостас обаче вероятността да премине на втория тур на изборите и да се пребори за лидерското място беше реална. Ако нещата се бяха стекли така, партията щеше да е заплашена от разцепване. Но с Меймаракис начело тази опасност не съществува.

Изключено ли е Кириакос Мицотакис да се отдели и да учреди нова партия, ако загуби изборите?

Той ще направи това само ако бъде изгонен от Нова демокрация. Но Меймаракис не е такъв човек. Той е опитен политик, човек на баланса и няма никаква причина да го отстрани. При тези условия Кириакос Мицотакис много трудно би прибегнал до подобно действие. Фамилното му име е много „тежко” за подобно нещо. В допълнение знае, че и въз основа на възрастта си, той е потенциалният следващ лидер на Нова демокрация. Той така или иначе е номер 2 в партията сега.

Какъв е политическият подтекст на продажбата на Finansbank на Qatar National Bank от страна на Националната банка на Гърция? Как очаквате да се развие гръцката икономика през 2016?

Това действие беше наложително. Колкото до купувач – очевидно от Катар са представили най-добрата оферта. Така или иначе емирството има инвестиции в Гърция. Паричната сума, която ще получи Националната банка на Гърция е значителна. Особено като се има предвид, че Finansbank носеше приходи на Националната банка на Гърция от 2012 до днес. Откупването ѝ беше станало обект на нападки от страна на ПАСОК, като партията заплашваше с криминално гонение и съдебен процес тогавашния управител на банката Тасос Арапоглу. И днес тази банка фактически спасява Националната банка на Гърция.

Смятам, че продажбата е в правилната посока, защото ситуацията в турската икономика не е ясна. Тоест днес Finansbank има определена цена, но не знаем каква ще бъде тя след няколко месеца в условията на непрекъснато влошаващите се отношения между Турция и Русия.

Така че продажбата ѝ беше успешно действие, което напълни касите на Националната банка на Гърция в изключително тежката икономическа среда в Гърция. Приватизациите се извършват с много бавни темпове и съм много резервиран относно това доколко подписаното вече споразумение за приватизацията на регионалните летища ще бъде изпълнено. Мисля, че ще бъдат поставени различни бюрократични „капани” с цел да забавят този процес. Причината е, че никой от СИРИЗА не иска изпълнението на договора, а най-недоволни са местните власти, понеже по този начин ще загубят своята сила. Така че особено за летищата  мисля, че битката ще е сериозна. В качеството си на министър на заетостта Димитрис Репас също подписваше решенията за либерализиране на различни професии, но след това не издаваше съответните министерски решения и така те просто не се прилагаха. Гърция има световен патент за подобни неща и кредиторите ни вече го знаят.

Не е ли противоречива тази позиция на кредиторите да настояват за подкрепа към Ципрас, въпреки че правителството му очевидно не иска да приложи договореностите?

Те притискат опозицията да го подкрепи и от друга страна притискат и него, за да ги спази. Предполагам, че това поведение – да подписва ангажименти и след това да се връща в Гърция и да казва, че са го изнудили и е извършен преврат срещу Гърция ги подлудява. То е извън тяхната рационална логика. Всъщност те разбират, че имат срещу себе си не само СИРИЗА, а една цяла система, която е напълно нерационална.

При тези условия как ще се развие гръцката икономика?

Вижте, проблемът в Гърция не е икономически, а политически. Ако намесата в икономиката престане и тя бъде оставена да се развива свободно, и износът, и туризмът ще се задействат, и приходите от морския транспорт, които пострадаха от капиталовия контрол ще се възстанови. Така постепенно икономиката ще се развие.

Но основният въпрос е да се изпълнят приватизациите. Не толкова за паричните постъпления в държавните каси, а  преди всички за инвестициите, които ще направят купувачите. Например железниците трябва да бъдат продадени не за едно, а за половин евро, за да може да бъдат осъвременени и да се задействат като съвременен железопътен търговски транспорт. Но управляващите не се интересуват от това. Те искат железниците да продължат да бъдат държавна компания, в която синдикалистите да се разпореждат и да назначават техните клиенти. И това важи за всички държавни обекти и компании. Показателен е примерът с бившето атинско летище в Елинико, което от „най-добрия обект в Средиземноморието” се превръща в имигрантски лагер. Перспективите са налични, но липсва желание. Затова казвам, че гръцката икономика има динамика, но проблемът е политически.

Смятате ли, че това, което се случва през последните седмици ни дава основание да приемем, че ЕС и Гърция са намерили правилното решение за бежанската криза?

Този проблем е много мащабен и бих казал, че няма правилен и погрешен начин за него. Със сигурност е много трудно да бъде решен, защото говорим за хиляди, милиони хора, повечето от които се намират в окаяно състояние. И в тази ситуация трябва да бъдат отсети тези, които действително са бежанци, другите, които са просто имигранти, както и кои и колко от тях са терористи. Защото виждаме, че дори и 10 души са достатъчни, за да предизвикат големи проблеми.

Германия показа щедрост, като прие много голяма част от бежанците, но това предизвика сериозни реакции във вътрешността на страната. Ангела Меркел търпи критика за това решение дори в собствената си партия. От друга страна държавите, които се намират в ядрото около Германия – Полша, Унгария и прочие затвориха своите граници.

И тук трябва да отбележим отговорността на първото правителство на СИРИЗА и Независимите гърци (от януари до септември), което на практика покани тези хора, като даде да се подразбере, че границите на Гърция са отворени и страната е място на прием. Така възникна явлението да виждаме хора от Мароко и Тунис, вместо да преминат в Европа през Испания или Италия, да правят цял кръг, за да влязат в Гърция. Също така не трябва да забравяме, че гражданската война в Сирия се води от 2011-2012. Но до началото на годината нямаше такъв приток на бежанци. Това означава, че е бил даден някакъв сигнал, който тези хора са получили и са започнали да пристигат в Гърция. За това трябва да бъде потърсена политическа отговорност.

През изминалата година гръцкото общество изстрада много. Доходите се свиват, данъците растат, страната се намира в политическа и икономическа нестабилност. Узря ли то за реформите?

Не, никак. Гръцкото общество не е единно. То е разделено на две – обществото на държавния и обществото на частния сектор. Второто от тях се намира в несигурност, много тежки условия и най-важното – хората, които имат работа, независимо дали имат свой бизнес или са служители, не знаят дали тази работа ще съществува на следващия ден или през следващия месец. Докато заетите в държавния сектор следват познатата си практика – протестират и единственото, което се случва е, че режат по 150-200 евро от много високите им заплати.

Големият проблем обаче са пенсиите и точно по този въпрос ще се разрази най-голямата „битка”. Те се ограждат зад различни законови нареждания и най-вече зад решенията на Върховния административен съд, с които орязванията на пенсиите бяха определени като незаконни. А към момента държавният бюджет финансира с 14 милиарда евро годишно изплащането на пенсиите и това практически заплашва икономиката на страната. Дори и днес все още се изплащат пенсии от порядъка на 3 и 4 хиляди евро. И за да не бъдат засегнати пенсионерите от държавните предприятия , държавните банки, военните и съдиите сега правителството се готви да ореже пенсиите в размер на 800 евро.

Гръцкото общество е сегментирано и привилегированите му части не искат да загубят своите привилегии. Тези хора са егоисти. Например един пенсионер, който получава 1500 евро на месец не иска да му бъдат орязани 200 евро, с които държавата би могла да открие едно работно място и предпочита да ги вземе и да ги даде на безработния си внук.

Както вече казах, икономиката на Гърция се нуждае от политическо решение за провеждането на приватизациите и освобождаването ѝ от държавна намеса. Така за една година тя ще може да се възстанови. Не го правят обаче. И тук нямам предвид само сегашните управляващи, а цялата политическа система.

Разбира се, вината не е само у политиците, а и у гражданите. Когато фермерът отказва да плаща данъци, пенсионерът с високата пенсия отказва да се лиши от част от нея, в университетите цари пълен хаос, който обаче не дразни нито преподавателите, говорим за болно общество.

Всичко това кара младите и добре образовани хора да заминават за чужбина, за да се реализират. И след години Гърция ще се окаже общество на старци, лишено от всякаква продуктивна сила. Лошото е, че никоя от партиите не засяга този проблем. Другата му страна е, че за чужбина заминават хората с най-добри дипломи и най-добрите препоръки, а тук остават посредствените. Общество и икономика не се градят по този начин.