Галерия

1

Изтичащата след няколко дни 2015 беше изпълнена с много и драматични събития за Гърция. През януари на власт дойде радикалната левица СИРИЗА, която успя да превърне във вотове дългогодишното си противопоставяне на спасителните програми и политиката на бюджетни съкращения.

Тя сформира, и то бързо, изненадваща коалиция с крайнодясната и популистка партия Независими гърци и започна противопоставянето си спрямо кредиторите, което продължи няколко месеца и доведе Гърция на крачка от изхода от Еврозоната и дори Европейския съюз. В средата на юли Алексис Ципрас подписа третата спасителна програма за огорчение на мнозинството гръцки гласоподаватели, които гласуваха с „не” на свикания от правителството му референдум на 5 юли. Междувременно гръцките банки затвориха и бе въведен капиталов контрол, а гърците прекараха две седмици в опашки пред банкоматите.

Подписването на третия меморандум предизвика разцепление в СИРИЗА, като хардлайнерите от партията отказаха да го подкрепят в парламента и сформираха нова партия. Веднага след това Ципрас свика нови парламентарни избори, които отново спечели, но с по-нисък процент. Три месеца по-късно парламентарното му мнозинство намаля до 153 депутати в 300-членния гръцки парламент. Това очевидно затруднява гръцкия премиер, който отложи за първите месеци на 2016 гласуването на най-болезнените реформи – тази в пенсионната система и въвеждането на данъци на фермерите.

В интервю с гръцкия писател и политически анализатор Сакис Мумдзис GRReporter  представя тежката равносметка на изминалата година и своята прогноза несигурното бъдеще.

Г-н Мумдзис, изминалата година беше много драматична и наситена със събития. Какво положително можем да извадим от нея?

Несъмнено един положителен факт е сриването на конфронтацията между поддръжниците и противниците на меморандумите (спасителните програми за гръцката икономика – б.а.). С подписването на третия, ляв меморандум от СИРИЗА по-голямата част от гръцкото общество разбра, че прословутият „друг път” не съществува. Меморандумът беше и е единственият избор. Всички, които твърдяха, че съществуват и други възможности бяха опровергани. Когато се опитаха да осъществят своите идеи, страната бе изправена пред опасността да излезе от Еврозоната. Те подписаха меморандума и тази разделителна линия изчезна. Сега остава да видим как ще бъдат приложени договореностите.

Това бе единственото положително събитие през изминалата година. Негативните бяха много.

Въпреки че се случиха всички тези неща, които описахте, правителството на СИРИЗА и Независимите гърци оцеля. Смятате ли, че ще успее да оцелее и през идващата година?

Не, не мисля, че ще успее. Пред него стоят два много сериозни въпроси, които трябва да бъдат решени – пенсионната реформа и данъчното облагане на фермерите. Правителството не може да се справи с тях с мнозинството от 153 депутати, с които разполага. Мисля, че или ще поиска подкрепа от страна на проевропейската опозиция, или ще свика избори.

Смятам за по-вероятна първата от тези две възможности, защото свикването на избори ще означава и напускане на Еврозоната, както заяви еврокомисарят по финансовите въпроси Пиер Московиси. Тоест кредиторите на Гърция, които са и нейни партньори вече не толерират други подобни решения, които имат формата на изнудвания.

Така че, за да може да подсигури гласуването на тези законопроекти, Алексис Ципрас ще се принуди да поиска подкрепата на проевропейските партии. Колкото до това какво биха поискали те в замяна е предмет на много голяма дискусия.

Как коментирате случващото се в Нова демокрация? Какво очаквате да донесе за нея 2016?

Начинът, по който протече първият тур на вътрешнопартийните избори и най-вече неговият резултат бяха много интересни. Моето мнение бе, че провеждането на избори сега не беше правилната стъпка. Трябваше временен лидер да продължи да е Евангелос Меймаракис и новият лидер да бъде избран през месец май, след провеждането на конгрес.

Но в крайна сметка „сините” избраха да организират изборите сега по много конкретна причина. Тя е, че липсата на опозиция през последните месеци практически осигуряваше подкрепа на правителството. Участието в изборите беше масово, но въпреки че крайният резултат привидно не е ясен, моето мнение е, че всъщност е налична ясна преднина на Евангелос Меймаракис, която е резултата на подкрепата от страна на бившия премиер Костас Караманлис.

На ниво политика това означава, че със сигурност ще станем свидетели на едно „откриване” на Нова демокрация към правителството на СИРИЗА и Независимите гърци, без да е ясно все още под каква форма ще се случи то. Тоест дали ще бъде политическа подкрепа в резултат на постигнато споразумение или ще е подкрепа по време на някои от гласуванията в парламента.

Нещата щяха да стоят по съвсем различен начин ако единият от претендентите за лидерското място в Нова демокрация – Адонис Георгиадис беше спечелил около 20 – 22 на сто от вота и по този начин беше станало ясно, че динамичното крило в партията е с потенциал над спечелените от него 11 на сто. Казвам това, защото противникът на Меймаракис – Кириакос Мицотакис е умерен политик и не е привърженик на острата конфронтация и поляризацията.

Не трябва да пропуснем и факта, че Европейската народна партия настоява за подкрепа към Алексис Ципрас. Кредиторите предоставиха на Гърция изключително големи суми и не виждат никакво друго решение на хоризонта. Следователно трябва да има подкрепа към Ципрас, за да се справи със ситуацията.

Смятате ли, че Нова демокрация ще се разцепи, ако на втория тур на вътрешнопартийните избори спечели Евангелос Меймаракис?