Галерия

1

На Балканите няма да има войни заради бежанците. Така коментира предупреждението на германския канцлер Ангела Меркел българският вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в Атина. „На следващия ден нейните думи бяха отречени от премиерите на трите балкански страни, през които минава основният поток – сръбският хърватският и словенският. Балкански войни няма да има, но Балканите не могат да плащат отново за чужди решения или липса на решения”, посочи той в отговор на въпрос на GRReporter на панел на тема: „Бежанци и миграция – социална политика. Диалог между съседи” в рамките на Единадесетата международна среща на българските медии.

„Затварянето на границата няма да дойде от Австрия или Германия. Това, което ще се случи е обратното, колкото и това да се отрича в момента от страна на Германия. При една такава ситуация в рамките на един час всички граници от Германия до южната граница ще бъдат затворени и няма да пускат нито един бежанец. Няма как да бъде по друг начин, защото това означава, че балканските страни ще се окажем в пресата на връщащи се и избутвани от Германия и Австрия бежанци и на идващите от юг. Така че войни няма да има, но лоши развития са възможни и това, което може да ни предпази от тях е общата европейска политика”, допълни министърът.

Той подчерта, че проблемът с бежанците не може да бъде решен от която и да е отделна страна в Европа и призова за приемане на общи решения. „Проблемът беше наличен от години, но беше подценяван, въпреки предупрежденията  на страни като Гърция, Италия и Малта”, каза Калфин.

Той определи като невиждан до днес в Европа „феномен” масовото неорганизирано пресичане на европейските граници. От друга страна обаче посочи, че проблемът не е в броя на бежанците, а във впечатлението, че идването им става по неуправляем начин. „Създава се чувство на несигурност и то ще изиграе много лоша „шега” на европейската политика и интеграция”.

Според Ивайло Калфин от началото на годината в България са регистрирани 13 000 бежанци, повечето от които вече са напуснали страната. По думите му не е необходимо създаването на „гореща точка” за прием и идентификация на бежанците на българска територия, тъй като страната не е предпочитана от тях нито като транзитна, нито като крайна дестинация.

„Позицията на България е, че решението за прилагане на квоти не е реално. От момента, в който тези хора се регистрират, имат право да заминат за където искат в Европа, а ние нямаме право да ги спрем”, заяви Ивайло Калфин.

България е част от западнобалканския бежански маршрут

По споразумението за релокация до края на годината България ще приеме първата група от 100-150 бежанци от Гърция и Италия. „Поискали сме това да бъдат семейства и по възможност с някаква степен на образование, което ще им позволи да се интегрират в пазара на работа”. Според министъра пристигащите в България бежанци масово нямат документи за самоличност, а още по-малко дипломи за образование. „Като цяло можем да кажем, че 40 на сто са с много ниско или никакво образование, други 40 на сто са със средно и само 5 на сто са завършили висше образование”.

Като забележка за това, че някои западноевропейски страни подбират по образователни и други критерии бежанците, които ще приемат, Ивайло Калфин подчерта, че бежанците трябва да идват със съзнанието, че приемът им е общо усилие на Европейския съюз и те не може да избират в коя страна да отидат. „За европейските граждани, които искат да се установят в други европейски страни има ограничения. Бежанците също трябва да подлежат на някаква политика”.

Ивайло Калфин призова за преразглеждане на списъка на страните, чиито граждани могат да бъдат определени като бежанци, на Дъблинските споразумения, които в момента са абсолютно неприложими и да се обсъди открито частичното нарушение на Шенгенското споразумение. България е абсолютно готова да влезе в Шенген, но от друга страна смята, че в него има проблем. Към момента не се намираме в нормална ситуация”. Той каза още, че в Европа трябва да бъдат взети решения за промяна на настоящата система, която стимулира трафикантите на бежанци. „Тези, които пристигат в Европа са платили по няколко хиляди евро на трафикантите, тоест ние приемаме само тези, които имат парите, за да платят на тази индустрия. Хората, които нямат пари продължават да остават в бежанските лагери в Турция, Йордания и Ливан. Логично е нуждаещите се да бъдат транспортирани директно от тези лагери”.

Министърът заяви, че трафикът на бежанци към България се извършва през границата с Турция и усилията за преборването му са концентрирани там. От своя страна посланикът на България в Гърция Емилия Кралева посочи, че второто правителство на СИРИЗА е променило първоначалната политика на превръщането на страната в „бежански коридор” и следва общите европейски решения. По думите ѝ сътрудничество между двете страни в управлението на бежанската криза има на ниво участие в заседанията на тази тема в Европейския съюз, както и на практическо ниво между компетентните служби.

Консулът Любомир Георгиев поясни, че между България и Гърция е в действие споразумение за реадмисия и го определи като „изключително ефективно”. Както посочи, практически между двете страни на месец се отчитат не повече от 50-60 души в двете посоки, като по-големият брой имигранти се опитват да влязат от България в Гърция.