Галерия

1

„В събота те псуват, в неделя гласуват за теб, а в понеделник „си режат ръката””, казваше Константинос Караманлис. Това ставаше в едно друго време, когато гръцкото общество беше по-бедно и нямаше много за губене. Сега обаче на карта са поставени много повече неща. Така започва своя анализ журналистът от capital.gr Костас Ступас.

Алексис Ципрас е роден под щастлива звезда в политиката. В рамките на 9 месеца той спечели два пъти изборите с два напълно противоположни лозунга. Слабото звено за Ципрас си остава икономиката. Оценките за икономиката и респективно за безработицата, приходите и осигурителните вноски, продължават да се влошават. Колкото повече се отдалечаваме от месец август, толкова по-бързо се влошава ситуацията. Тази бе и причината за провеждането на предсрочни избори. До Коледа е много вероятно да възникнат проблеми със заложените цели по отношение на публичните приходи и осигурителните вноски.

Сред първите стъпки на правителството Ципрас са заявките за повишаване на данъците и осигурителните вноски, за да не се наложи орязване на допълнителните пенсии. Тези мерки, в съчетание с влошаването на психологическия климат, който водят след себе си, ускоряват срива в приходите. Явно е, че в правителството не разбираха и продължават да не разбират нито какво става в икономиката, нито какво ще последва. Наистина предсрочните избори осигуриха на Алексис Ципрас една по-хомогенна парламентарна група и мнозинство, то обаче е много „крехко” – състои се само от 155 депутати в 300-членния парламент.

Ако в следващите месеци стане невъзможно изплащането на заплати и пенсии, това ще разтърси из основи парламентарното мнозинство, тъй като неговите членове вярват сляпо, че пенсиите и заплатите са нещо, което го носи щъркелът в края на месеца. По принуда, за да не се стигне до нови предстрочни избори и срив в държавата, ще се отиде към по-широки правителствени коалиции.Вместо увеличаване на данъците и осигурителните вноски в период на масово изнасяне на бизнеса от страната (научих, че дори оранжерии товарят оборудването си и се местят в България), необходими са радикални мерки точно в обратната посока.

Преди драстичното намаляване на данъците, за да сме конкурентни на съседите ни, които „крадат” фирмите ни, и на богатите страни, които „крадат” нашите квалифицирани кадри, трябва да имаме стабилна данъчна рамка. Ето някои идеи, набелязани и давани от мен на различни политици и политически движения, които са ми ги искали във времето:

Намаляване на данъчното законодателство – вместо хиляди страници противоречащи си закони, да останат само няколко страници със закони, но без „вратички” в тях. Основното данъчно законодателство да не се изменя в парламента с обикновено мнозинство, а с мнозинство от 2/3. Така няма да имаме по 5 данъчни закона на година и всяко правителство ще се опитва да се доближи до позициите на опозицията. Въвеждането на автоматично намаляване на конкретни разходи, всеки път когато поради съществуващата конюнктура бюджетът се отклони от заложените цели. Междинно решение би било всеки път, когато се появи вероятност от дефицит, корекцията да се осъществява с намаляване на разходите с 2/3, и уверичаване на данъците с 1/3. 

Създаване от нулата на механизма за събиране на данъци, по модела на генералния секретариат на публичните приходи. Ако съществуват тези предпоставки, частникът и предприемачът ще могат да планират дейността си в дългосрочен план, дори за периоди, в които биха възникнали проблеми в икономиката. Ще знаят каква е възможно най-голямата тежест в извънредни ситуации.

Улеснения при отварянето на нови фирми, не само с регистрирането им в данъчната служба. Мрежа от услуги от типа на Центровете за обслужване на граждани (може и да са частни), които в сътрудничество със съответните служби да осигуряват-издават всички необходими документи и удостоверения – градоустройствени, данъчни, здравни и т.н.

Улеснения при закриването на фирми. До три месеца след подаването на заявлението за прекратяване дейността на фирмата, се преустановяват всички данъчни или осигурителни задължения, които не са били открити или уредени. (Преди време имах фирма за издаване на книги. Закрих я, а след 10 години от Националния осигурителен институт ме уведомяват, че трябва да проверят осигурителните вноски на работещите... За щастие не възникнаха неуредени задължения, ако бяха възникнали, сумите заедно с лихвите щяха да бъдат огромни. Само заради това няма да посмея вече никога да наема някого на работа).

Въвеждане на плосък данък, който да е еднакъв за фирми и частни лица. Съществуването на ниски данъци за бизнеса и високи за работещите е социална несправедливост. Фирмите не се състоят само от акционери, а преди всичко от тяхното ръководство и служители.

В данъчната политика трябва да се вземе предвид, че не се конкурираме с Германия, която има изградена производствена и бизнес инфраструктура, а с България и Румъния. Трябва да проучим стимулите и да се конкурираме с тях. С Германия и богатите страни се конкурираме в привличането на ръководни кадри. Може да има две, най-много три данъчни скали: 10-15-20% за фирмите, в зависимост от стимулите, които искаме да дадем. Фирмите с висока добавена стойност може да се облагат с по-ниска данъчна ставка.

Първите пет години да не плащат никакви данъци. В следващите пет години да плащат ниска ставка, а след това да се облагат с постоянна данъчна ставка, която да не може да бъде променяна без да е оповестена 5-10 години преди това.