Галерия

1

„Полека-лека утихва вятърът на СИРИЗоманията, задухал няколко дни след изборите на 25 януари и в Рим, Париж, дори в Лондон и Вашингтон, където някои се разпореждат щедро с парите на другите“.

Това казва в отворено писмо до гръцкия народ Ги Ферховщад, бивш премиер на Белгия и лидер на групата на либералите в Европейския парламент.

„За по-малко от месец премиерът Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис успяха да се конфронтират с основните европейски партньори. Едновременно с това отказът на Атина да продължи с реформите в замяна на удължаването на помощта от еврозоната, прилича на скок в пропастта.

Моментът на разрив наближава и би било много по-добре новоизбраният и неопитен премиер вместо да залага на националистическата логика, според която Акрополът е обсаден от германските орди, да осъзнае докъде стига политиката на изолация и колко крехко е икономическото състояние на Гърция.

Както всички останали, имам предвид изборната победа на Алексис Ципрас, и коалирането му с една ксенофобска, антисемитска и националистическа партия, но не смятам гръцката демокрация за по-висша по дефиниция. Ако Атина иска да остане в еврозоната, новото правителство ще рябва да уважи договора, който задължава Гърция и нейните партньори от 5 години насам: предоставяне на финансова помощ срещу драстични структурни реформи.

В Германия, Холандия и други страни, всяка промяна в гръцката спасителна програма трябва да бъде одобрена от местните парламенти. Всяка страна има своите демократични процедури и задължения! И освен това от началото на дълговата криза досега Европейският съюз се е сдобил със стабилни инструменти и механизми, като Европейския механизъм за стабилност (ESM), които защитават еврозоната и я предпазват от всякакъв вид изнудване.

Алексис Ципрас няма да убеди партньорите, че има воля за постигане на консенсус чрез действия като връщането на работа на уволнените чистачки или възстановяването на държавната телевизия, символизирала клиентелисткото лошо управление. Би било достатъчно обаче да приложи най-благонадеждната част от предизборната си програма, за да спечели доверието на кредиторите. По време на предизборната си кампания лидерът на СИРИЗА се представяше като «чистия политик», от който се нуждае Гърция. А действителността е, че гръцката държава е корумпирана, немощна и разделена на партии.

Наложи се надзорната тройка, обвинявана за всички беди, да се занимае с въпроса за заплати и пенсии, но това е защото предходните правителства отказаха да правят реформи, които щяха да донесат огромни икономии в оперативните разходи. Дори и днес продължават да съществуват над 3 000 държавни организации. И докато човек може да разбере спирането на приватизацията на пристанището в Пирея, което при сегашните икономически условия, би могло да се окаже продажба срещу жълти стотинки, на нас ни е трудно да разберем защо продажбата на захар трябва да продължи да бъде държавен монопол, или защо Солун има три центъра за продажба на кожи и кожени изделия.

Освен това човек се приземява рязко, когато установи, че до момента не е осъществена нито една сериозна данъчна реформа, а продължаващата липса на имотен регистър си остава крещящо нарушение. Господата Ципрас и Варуфакис не бива да хранят напразни надежди: климатът в Брюксел не е да оставим отворено „кранчето“ за финансиране без насрещни ангажименти. Ако Алексис Ципрас избере да се покаже като решителен реформатор, никой няма намерение да му създава пречки и трудности.

Напротив, доста сме тези, които искаме да го подкрепим, така че Гърция да поеме отново по пътя на развитието и заетостта. Някои мерки за либерализиране, които вече бяха осъществени в страната, дадоха резултати във връзка с конкурентоспособността, както показва предвиденият за следващата година икономически растеж, най-голям в целия Европейски съюз. Следователно трябва се продължи по този път с решимост, и на тази база би могло да се мисли за удължаване на матуритета на гръцкия дълг и за намаляване на лихвите".