Галерия

1

16 дни преди предсрочните избори на 25 януари гръцките партии са на крачка от обявяването на кандидатските листи. Но освен че е рекордно кратка предизборната кампания е белязана от преминавания на кандидати от една в друга партия буквално в последния момент и с това предизвикват сътресения в партийните щабове.

Криза в отношенията между коалиционните партньори Нова демокрация и ПАСОК предизвика предложението на сините към доскорошната зелена депутатка и заместник – министър Анджела Гереку да влезе в техните листи, което тя прие. Разгневен лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос определи нейното действие като „неморално и неестетично”, тъй като само преди няколко дни Гереку информирала, че ще се кандидатира с партията отново.

Но тя далеч не е най-очебийното попадение на Нова демокрация. В четвъртък партийната централа обяви, че включва в листите си Василис Иконому. До съвсем скоро той бе депутат в парламентарната група на Демократичната левица, към която бе преминал през 2012. По-рано той бе напуснал ПАСОК и за кратко време бе независим депутат в парламента преди изборите през 2012.

Републиканската партийна листа на Нова демокрация е почти готова. Според източници тя ще бъде оглавена от ректора на Атинския университет Теодорос Форцакис. Не е изключено в нея да участват бившия евродепутат от партия ЛАОС Ники Дзавела и бившият германски евродепутат Георгиос Хадзимаркакис.

Докато Нова демокрация присъединява нови попълнения успешно, в СИРИЗА процесът не протича толкова добре. Нито Хрисула Ятагана, която напусна Независимите гърци преди няколко месеца, нито независимият и бивш депутат от ПАСОК Маркос Боларис ще бъдат включени в изборните листи на радикалната левица.

В същото време изглежда, че са възобновени преговорите с Рахил Макри, без да е ясно какво е предизвикало това развитие. Тя успя да влезе в парламента през 2012 с бюлетината на Независимите гърци, но преди около два месеца бе отлюспена от партията. Първоначалният опит да се кандидатира със СИРИЗА не успяха и според публикации в гръцки медии през последните дни тя е преговаряла дори с крайно лявата партия АНТАРСИА. Според последната неофициална  информация кандидатурата й със СИРИЗА може да се смята за сигурна.

Въпреки многото вътрешни противоречия по отношение на кандидатурата на бившата депутатка от ПАСОК Теодора Дзакри, в крайна сметка тя ще фигурира в листата на СИРИЗА в област Пела.

Републиканската листа на ПАСОК бе оглавена от Георгиос Флоридис, който през последните години се бе оттеглил от политиката след неуспеха на учредения от него Социален съюз. Обявяването на листите по места също се очаква с интерес, особено след като много от членовете на регионалните комисии на ПАСОК се присъединиха към новоучредената партия на бившия премиер Георгиос Папандреу.

До момента не е ясно кой ще оглави републиканската листа на партия То потами на журналиста Ставрос Теодоракис. След обявяването на предизборното сътрудничество с партия Драси в листите участват и нейни представители. Сред кандидатите за депутати са Спирос Ликудис (бивш депутат от Демократичната левица), Анни Подимата (бивш евродепутат от ПАСОК), Антигони Либераки (бивш заместник-председател на Драси) и бившият главен секретар за държавните приходи Харис Теохарис.

В изборите няма да участват дългогодишни депутати като Анна Диамандопулу (ПАСОК), Вирон Полидорас (Нова демокрация и след това независим), както и партията „Пресъздай Гърция” на Танос Дзимерос.

Според последните социологически проучвания СИРИЗА води в предпочитанията на анкетираните с процент от 2 до 5,5 на сто, а процентът на нерешилите за коя партия ще гласуват е поне 10 на сто.

Анализатори смятат, че най-голямото преимущество на левите е убеждението на една голяма част от техните гласоподаватели, че партията няма да осъществи предизборните си обещания. По силата на тази логика те са убедени, че с вота си само ще накажат управляващите досега, без той да има никакви други последствия. „Ако кампанията на Нова демокрация не успее да постави под съмнение това тяхно убеждение нещата много трудно биха могли да бъдат променени. Ако успее обаче да убеди гласоподавателите, че няма вот без последствия, тогава всички възможности са открити”, казват те.