Галерия

1

Представяме ви анализа на Миранда Ксафа, изследовател в Center for International Governance Innovation и заместник-председател на партия Драси.

Алексис Ципрас предизвика предсрочни избори през януари тази година в името на едно ново споразумение, което трябваше да сложи край на строгите мерки за икономии и да намали гръцкия дълг. Шестмесечните «твърди преговори» обаче потопиха икономиката в рецесия, предизвикаха огромно изтичане на депозити, увеличиха необслужваните банкови кредити и неплатените задължения на държавата, и доведоха до налагането на ограничения върху движението на капитали. Преговорите завършиха с перспективата за трети меморандум на стойност 86 милиарда евро, вместо превантивната линия за подкрепа в размер на 11 милиарда евро, която бе на масата за преговори през ноември 2014.

Според изчисленията на Международния валутен фонд, само неплатените задължения на държавата и заемите, които трябва да бъдат върнати в различни организации от широкия публичен сектор, са добавили 11 милиарда евро към кредитните нужди на държавата. Какво пречеше на Янис Варуфакис да вземе мерки и да избегне превръщането на първичния излишък, който наследи, в дефицит? Нали самият той казваше «never, never, never» за нови първични дефицити?

Жестоко и болезнено е последното споразумение, но за съжаление всеки друг избор би бил катастрофален, както призна премиерът, особено за най-уязвимите групи от населението. Това, което беше съвсем ясно още преди изборите, чак сега стана видимо и за Алексис Ципрас. «Направихме грешки», призна той по време на дебата в парламента в сряда. Не ги назова конкретно, и не е ясно дали разбира мащаба на щетите, които причини на икономиката за няколко месеца, при това без абсолютно никаква полза.

Радостта на правителството от предстоящото облекчаване на дълга пренебрегва факта, че до голяма степен то самото е отговорно за драматичното влошаване на жизнеспособността на дълга. Според решението от Срещата на върха на 12 юли: «Съществуват сериозни опасения за жизнеспособността на гръцкия дълг. Това се дължи на отслабването на икономическата политика през последните 12 месеца, довело до неотдавнашното влошаване на макроикономическите и кредитни условия». През март 2014 Международният валутен фонд предвиждаше, че през същата година дългът ще се увеличи до 174% от БВП, и постепенно ще намалява до 128% от БВП през 2020. Според основния сценарий, фискалната консолидация трябваше да продължи, а реалният БВП да се увеличи с 2,9% през настоящата и с 3,5% през следващата година. Т.е. дългът се предвиждаше да бъде малко по-висок от 124% от БВП през 2020, а освен това Еврогрупата се бе съгласила през ноември 2012 да предложи допълнително облекчаване на дълга.

Актуализираният анализ на жизнеспособността на гръцкия дълг, извършен от Международния валутен фонд в края на юни, точно преди налагането на ограничения върху движението на капитали, предвижда, че дългът ще достигне 150% от БВП през 2020, с нулев ръст през тази година (по-късно Европейската комисия го преразгледа на -3% до -4%). В същия анализ кредитните нужди на страната за следващите три години се изчисляват на 50 милиарда евро.

Преди референдума на 5 юли Алексис Ципрас използва доклада на Международния валутен фонд, за да подсили позицията си за отрицателен вот. Определи като факт с особена политическа значимост проучването за устойчивостта на дълга на Международния валутен фонд, като отбеляза, че то «подкрепя в голяма степен позицията на правителството, защото потвърждава очевидното, а именно, че гръцкият дълг не е жизнеспособен. Само че тази позиция не бе представена нито веднъж от кредиторите пред гръцкото правителство, за тези пет месеца, в които преговаряме, липсваше и от окончателното предложение на институциите, което гръцкият народ е призован да одобри или да отхвърли в неделя». Гръцкият премиер заяви, че докладът на Международния валутен фонд «оправдава нашия избор да не приемем едно споразумение, което заобикаля основния въпрос за дълга», и добавя, че «основният инициатор на меморандума сега потвърждава правилността на нашата позиция, че предложението, което ни се отправя, не води до устойчив изход от кризата».

Алексис Ципрас обаче е прочел избирателно доклада на Международния валутен фонд. За негово съжаление, докладът не представлява оправдание за правителството, а истински шамар за дефицитите и несигурността, предизвикана от продължителните преговори и липсата на политическа воля за вземане на мерки, които биха спрели финансовия крах. Международният валутен фонд твърди, че големите кредитни нужди, предизвикани от СИРИЗА, са направили дълга нежизнеспособен: «До лятото на 2014, докато лихвите падаха и възстановяването на икономиката вече се очертаваше, не изглеждаше необходимо допълнително облекчаване на дълга съгласно решението на Еврогрупата от ноември 2012. Сериозни промени обаче във финансовата политика, главно по-ниски първични излишъци и липсата на приватизационни сделки водят до много по-големи кредитни нужди, които се прибавят към един вече висок дълг. Тези допълнителни кредитни нужди превръщат дълга в нежизнеспособен».