В интервю за в-к „Капитал” от 13 февруари 1999 година политологът и председател на Управителния съвет на Център за либерални стратегии Иван Кръстев коментира македонския въпрос и неговата историческа връзка с България и казва, че първоначално „в новата българска история македонският въпрос е общобългарски и той се явява веднага след Берлинския конгрес, когато за българското обществено мнение въпросът за Македония е въпрос за националното обединение на България. И досега голяма част от българското общество живее с този образ. Но през 1919, след Ньойския договор, в българската политика “македонският въпрос” получава ново измерение.

Второто превъплъщение на македонския въпрос, което бележи периода 1919-1940 г., е за запазване на българския характер на Македония. Утопията за териториално обединение е отстъпила на волята да се спре сърбизацията на региона.”

„Македонският въпрос в чуждите архиви. Секретни документи от Югославия и България 1950 – 1967” (изд. „Милитос”) се нарича сборникът, който се позовава на стотици секретни документи на правителствата от двете страни. Документите са били открити от специалисти - научни изследователи, в държавните архиви, след като са минали достатъчно години, за да могат да се разсекретят. Председателят на Дружеството по македонистика Николаос Мертзос, твърди, че книгата излиза в най-подходящия момент, докато текат преговорите за името на бившата югославска република и предоставя много ценно оръдие в ръцете на гръцката дипломация.

В книгата се разказва в детайли и за създаването на Социалистическата Република Македония от тогавашния държавен глава на СФРЮ Тито, изстиването на връзките между бивша Югославия и бившия СССР (1957 - 1960), реакциите на България при преиначаването на историята от македонските историци, както и публикации придружени от карикатури, излизали на първа страница на таблидите от онези времена.