Шок предизвика един технологичен проект в Англия измислен от 28-годишен грък, работещ към университета. Той създава база данни, за да следи и записва движението на жителите в град Бат, които имат включена функцията bluetooth на мобилните си телефони или на други уреди.
Всичко започва преди три години, когато Василис Костакос заедно с изследователски екип поставят скенери в офиси, кафенета и по улиците на Бат, които записват bluetooth сигналите в обхват от десет метра и впоследствие ги анализират с цел да спомогнат за подобряването на придвижванията в града.
Експериментът е наречен CITYWARE и би могъл да спомогне за оформянето на транспортните мрежи, както и за развиването на стратегически планове за превенцията на разпространението на епидемии. Както се очаквало, „експериментът” привлякъл интереса на много учени, но и на големи фирми, които пожелали да го спонсорират. Така не закъсняло и разпространението му извън тесните граници на град Бат.
От момента, в който софтуеърът на Cityware бе разпространен свободно по мрежата чрез Facebook и Second Life, за съвсем кратко време започна и прилагането му по цял свят. Хиляди хора си свалят свободния софтуеър, превръщайки компютрите си в скенери на сигнали bluetooth по целия свят.
Съмнителната същност на изследването и фактът, че жителите на град Бат са били записвани без тяхно знание, става причина за предизвикването на остри реакции от страна на различни организации за защита на личните данни, но и от страна на печата в Англия.
Саймън Дейвис от «Privacy International» обяснява: „Много е просто системата да се превърне в масов механизъм за следене, върху който няма да може да се окаже никакъв контрол.”
Експериментът CITYWARE стана известен след една статия в таблоида „Guardian”, който оприличава случващото се в Бат с това в утопията „1984” на Оруел. Вестникът критикува факта, че експериментът не е бил извършен с публично съгласие и обяснява колко лесно един цял град може да бъде проследен с използването на безжична технология.
В същата статия Василис Костакос защитава изследването си като казва, че не става въпрос за „шпионстване”, защото „bluetooth е относително безполезно средство за следене на отделни хора, но идеално за наблюдението на тълпи. Той твърди, че целта на изследването е била да стане ясно как „хората като цяло се придвижват в града”.
Това, което е притеснителното в случая, е, че сканирането на сигнали bluetooth може да бъде направено от всеки един на минимална цена. Затова и този метод е бил използван за Cityware. Може да е по-малко резултатен от други методи за следене, но пък не е необходимо съгласието на тези, които се записват.
28-годишният Василис Костакос е преподавател по Human-Computer Interaction в Университета на Мадера и в Carnegie Mellon University в Питсбърг и от доста време си сътрудничи с фирмата за средства за масов транспорт «Horarios do Fonchal».