Гърция бавно, но сигурно, се превръща в страна на възрастните. В днешно време гъркините раждат все по-малко деца на все по-напреднала възраст. Доказателство за това е, че през 2007 г. средната възраст, на която се сдобиват с първа рожба е 29 години, възраст, на която плодовитостта на жените започва да спада. Още от 1984 г. броят на децата, които съответстват на всяка гъркиня във възпроизводствена възраст е започнал да спада. За сравнение, от Статистическата служба на Гърция, се посочва, че през 1976 г. индексът за раждаемост е бил 2,35, а през 1994 г. се е установил на 1,3-1,4, което означава, че децата, които се раждат не могат да заместят двамата родители, които в някакъв момент ще си „отидат”. В реални числа през 1984 г. са се родили малко повече от 100 000 бебета, но и през 2007 г. броят е бил 112.000. От Статистическата служба коментират, че след 2000 г. наистина броят на ражданията се е повишил, но поясняват, че това се дължи основно на ражданията на деца от чужденки. Най-често срещано е в семейството да расте едно дете – това е моделът, който следват 500 000 семейства, а пък 380 000 си имат по две дечица. Семействата с по три деца наброяват едва 70 000. Трябва да се отбележи, че за покачването на индекса на раждаемост са допринесли и имигрантите, както и семействата с три деца, които се увеличиха след като бяха мотивирани с различни облекчения от държавата. Във връзка с имигрантите, изследване направено във Франция, което отразява като цяло и тенденцията в западния свят, се обяснява, че те предпочитат да забавят раждането на детето, докато не стигнат в страната, където ще имигрират. Това решение донякъде се обяснява от психологията, тъй като имигрантите се придвижват с идеята да започнат нов и по-добър живот. Ако се върнем назад във времето и погледнем какво се случва като цяло в Европа, ще установим, че през 80-те има леко покачване на ражданията в много европейски страни с изключение на тези от южната част на континента. През 90-те години на миналия век числата се стабилизират, но в момента всички европейски страни отчитат ниво на раждаемост под необходимото за заместването на двамата родители. Населения, което не възобновява възрастовата си структура достатъчно, остарява и създава дестабилизация и добива особено високи изисквания за социални помощи и пенсии. Ниската раждаемост се счита и като една от причините, че осигурителните каси в Гърция са постоянно празни. Причината за това, че повечето семейства остават с по едно дете се дължат на съвременния начин на живот. В повечето случаи приоритет се дава на кариерата, следва придобиването на собствено жилище и кола, и така двойките постоянно отлагат решението да се сдобият с дете. В общи линии съвременното поколение решава да остане с едно дете, което го „позлатява” като се грижи да не му липсва нищо. Интересно да се посочи е, че 95% от родените деца в Гърция растат в семейства на омъжени родители и само 5% са извънбрачните. В Естония родените извън брак деца са 58%, а в Норвегия и Швеция 55%. Процентът на деца родени без техните родители да са сключили брак в Гърция е най-ниския за Европа, но трябва да се отбележи, че през последните години за критериите на страната броят им се е покачил. Това споделя Анастасия Папдопулу от Сдружението за защита на нероденото дете и обяснява, че: „Много често причината за нерешителността не се отнася до финансовото състояние, а поради остаряло схващане, което те носят в себе си от поколение на поколение и от страх какви коментари ще бъдат направени в техния социален кръг относно една извънбрачна бременност.”