„Всички големи планове за недвижимо имущество на Балканите, които зависят от частното, т.е. от банковото, финансиране са замразени и се приключват само тези имоти, които се намират в крайна фаза” казва г-н Георгиос Милонас като се опитва да опише кризата на недвижимите имоти на Балканите – бранш, който в последните десет години процъфтяваше за бизнесмените от Гърция. „Гърците са навлезнали доста в тази област най-вече в България, в Румъния и в Сърбия, но не са най-големите играчи на пазара на недвижимото имущество в тази периферия” уточнява Милонас и добавя, че германците и французите са инвестирали огромни суми в този бранш.
Какво предприемат гърците, за да избегнат удара? Бягат към други пазари, които не са толкова засегнати от кредитната криза – в страните от Арабския залив, Обединените арабски емирства и Катар.
„В днешни дни е необходимо да се работи много усилено, повече от всеки друг път” коментира Милонас пред неделното издание на вестник „Вима”. Но явно, че в България, Румъния, Сърбия, Украйна и Словакия в областта на недвижимите имоти е започнал да действа ефектът на доминото. В тези страни всички строителни дейности финансирани от частници – независимо дали са жилищни сгради, офиси или търговски центрове, са спрели осъществяването си.
Плановете за изпълнение ги има, но в момента не се дават капитали от страна на банките както от гръцките, така и от останалите европейски. Въпросът е дали нуждата от търговски центрове или от жилищни комплекси в тези страни, които се развиват с бързи темпове, са спрели да съществуват. „Нуждите съществуват и дори в градове като София, която се превръща в център на Балканите, нуждите се увеличават. Затова гърците, които са приключили с някои строежи, в момента продават макар и със затруднение. Проблемът е, че се отлагат всички нови планове, които трябваше да започнат от нулата” коментира Георгиос Милонас.
Необходимо е бързо решение, защото в средите на банкерите се говори, че само вложените от гръцките фирми капитали в Балканите и Централна Европа са на стойност, която надвишава милиард и половина евро. Колко ще могат те да издържат на замразяването? „Надяваме се, че до три месеца лека-полека ще започне покачването, защото ако продължи повече от шест месеца, тогава проблемът е огромен” подчерта Милонас.
В България и в Румъния цените на недвижимите имоти вече падат, но интересът на купувачите не се повишава, понеже в момента не съществува очакването да добият свръхстойност тези имоти. Последните пет години гърците са закупили доста добри имоти на ниски цени както в България, така и в Румъния, и затова не са особено притеснени. Друга характерна черта на дейността на гръцките фирми в България, Сърбия и Румъния е, че там развиват дейност малки строителни фирми, които са от Солун, Серес и Кавала.
Те строят жилищни кооперации, малки офис сгради и магазини дори в по-малки градове като например в Ниш в Сърбия, в Пловдив и Бургас в България и в Конастнца в Румъния. Логично е те да са първите ударени от кризата, но на практика в момента се опровергава още една градска легенда – собствениците на малките строителни фирми са натрупали капитал от строежа на кооперации в Гърция през последните 30 години и те издържат повече на кризата, защото са по-гъвкави и предпочитат да финансират сами строежите си, като се въздържат да теглят кредити от банките.