„По време на Хунтата Пападопулос заповяда на танка да влезе в Университета и да стъпче студентите. И уби много от тях. 17 ноември е в чест на тяхната памет и носим цветя пред университета за децата, които са били убити тогава. Този ден е, за да не ги забравяме” – казват две момичета пред Политехниката. Тогава са арестувани 20 000 души, 24 са били убити, а 128 е било направено опит да бъдат убити, 1 103 обикновени граждани и 61 полицаи са били ранени. Между убитите е 19-годишният Михалис Муроянис, ученикът Диомидис Комнинос и едно петгодишно момченце, което се е намерило в центъра на престрелка на ул. Зографу. Хунтата пада на 24 юли 1974 г. поради турската инвазия в Кипър и разцепването на острова.

„17 ноември е денят на въстанието срещу хунтата. За мен това е ден, в който празнуваме свободата. Аз тогава съм бил малък, но си спомням събитията, въпреки че не съм от Атина. Спомням си случилото се, защото го следяхме по телевизията” – казва мъж на средна възраст, който забързано минава покрай Политехниката един ден преди 35-тата годишна от случилото се. Всяка година на 17 ноември хората, независимо от възрастта и политическите си убеждения се стичат там, за да поставят цвете. Всяка година оттам тръгва и многохилядна демонстрация.

Един ден преди събитието около университета вече са подготвени масите с листовки на студентските леви и крайно леви партии: „Кризата да бъде заплатена от капиталистите”, „Манифест за световната икономическа криза”, „Политехническата – срещу мита на демокрацията, бунтът е винаги жив”, „Политехническата живее в борбата срещу политиката против народа – да защитим правата на новото поколение и на работещите”. Студентите са подготвени за голямата демонстрация на 17 ноември.

При тази разходка около университета осъзнах, че празникът за всеки един е особено личен. Около 20-годишно момиче раздава брошури, на които пише „бунтът е винаги актуален” и следва дълъг текст с аргументация и анализ на настоящето икономическо и социално положение в страната и по света. Тя вярва, че „исканията на студентите тогава, днес са по-актуални откогато и да било друг път”. 17 ноември е свят ден. И както актьорите всеки път осмислят своите действия по различен начин в желанието си вдъхнат живот на ролята, всяка година на 17 ноември всеки участник в празника намира личната си причина да присъедини гласа си към гласа на останалите с искането за „хляб, образование, свобода”.