Още през 2000 г. тогавашният министър на Националната защита Акис Цохадзопулос се договори закупуването на четири самолетоносачи тип Zubr от Русия и Украйна. Този кораб, известен и като ховъркрафт, има потенциал за приемането на борда си на 400 войници, танкове, и превоз на военни сили и е конструиран да атакува от море на суша, но с тази особеност, че е проектиран за безкрайните брегове на руските равнини. През 2001 г., когато самолетоносачите бяха получени с радост от висшестоящи военни, бе установено, че егейските крайбрежия не са подходящи за ховъркрафти.

Циментът на военното пристанище Саламина се оказа твърд за тези кораби, в резултат, на което е необходимо те да бъдат ремонтирани след всяка мисия. Тази покупка струва на гръцките данъкоплатци през 2000 г. 67 милиада драхми, отделно от сумите за поправянето и поддръжката им. На 5 ноември падането на хеликоптер тип Апачи и смъртта на двамата пилоти доказа по трагичен начин, че гръцката държава харчи безумни суми без да отчита живота на онези, които трябва да управляват дефектните машини. Безкрайно скъпи и проблематични се оказаха и подводници, които се килват на една страна, „слепи” бойни самолети и фрегати.

Управлението на бюджета в областта на националната защита придобива особено значение на фона на финансовата криза. Отбелязваме това, защото е взето решение да бъдат похарчени почти три милиарда евро за доставката на шест нови фрегати, а през следващите няколко години се очаква да бъдат дадени поне още толкова за доставка на бойни самолети. Едва преди броени дни министър председателят Костас Караманлис обяви, че за 2009 г. разходите за национална защита ще бъдат орязани с 15%. Той поясни, че спестените оттам финанси ще бъдат вложени за подсилване на бюджета и социалните разходи.

Въпреки постоянните несполуки при закупуването на военно оборудване, Гърция се намира в неблагоприятното финансово положение да харчи пари за въоръжаване в момент, когато съседна Турция реже от бюджета, за да оцелее при кризата. В следващите няколко месеца се очаква сключването на междудържавно споразумение за доставката на шест фрегати, а пък в близко бъдеще се очаква и закупуването на бойни самолети. Общата сума за закупуването им ще бъде между шест и седем милиарда евро, факт, който доказва спешната нужда от правилно управление на тези пари.

Така както се очертават сътрудничествата най-вероятно конструкцията на фрегатите ще се осъществи в Корабостроителница Скараманга, която е с германски интереси, а пък в случай, че конкурсът бъде спечелен от французите, фрегатите ще бъдат построени в Корабостроителница Елевзина. Най-активен от дипломатите в това отношение е френският посланник Кристо Фарно. Много преди края на август месец, когато Върховният съвет на флотата заседава за одобряването на конструирането на фрегатите, бе поставен този въпрос като приоритетен в дневния ред.

Разбира се, темата се следи отблизо и от самия президент на Република Франция Никола Саркози. Миналата година при посещението си в Атина г-н Саркози обяви пред министър председателя на Гърция Костас Караманлис личния си интерес за участие в двете програми по въоръжаване, в които претендира да участва страната му  - за бойни самолети от четвърто поколение и фрегатите. Посланниците на Германия Волфганг Шултиц и на САЩ Даниел Спекхард също са в постоянен контакт относно програмите за въоръжаване, за които имат интерес техните страни.

Що се отнася до доставката на бойните самолети, когато бъде подписано одобрението на Новата структура на въоръжените сили - говори се, че до края на 2009 ще бъде приключена тази процедура, ще бъдат похарчени за снабдяване, поддръжка и начално обучение между 2,9 млрд и 3,9 млрд евро. Трябва да се отбележи, че правителството вече е обвързало гръцката военно-защитна индустрия да участва възможно най-дейно в новите програми.