Марина Николова

Екатерина Димитрова е родена в София. Завършила е Университета за Национално и световно стопанство. Работи в Министерството на труда и социалната политика. От август 2006 г. е ръководител на Службата по трудови и социални въпроси и съветник в Посолството на Република България в Гърция.  

С какво помага на българите в Гърция Службата по трудови и социални въпроси, на която сте ръководител?

Тъй като в Гърция живеят и работят много българи, по инициатива на Министерството на труда и социалната политика от месец август 2006 г. в българското посолството в Гърция се създаде Служба по трудови и социални въпроси. Главната й задача е да подпомага и съдейства за координиране на системите за социална сигурност между двете държави  и оказване на съдействие и помощ на нашите граждани, работещи в Гърция за решаване на евентуални трудови и социални проблеми пред държавните и обществени организации.

Ние даваме консултация при различни проблеми, кой е възможно най-добрият изход за решаване на проблема, към кои държавни или обществени инстанции трябва да се обърнат за помощ или подкрепа. За по-драстичните случаи уведомяваме и настояваме за намесата на Министерството на труда и социалната защита, Министерството на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализация, синдикатите или обществени организации за защита на правата на чужденци и емигранти.

В работата ни голямо внимание обръщаме на огласяването и разясняването на правата и задълженията на българите в областта на трудовите и социални въпроси, както в гръцкото така и в българското законодателство. В Гърция се издават 5 български вестници, които имат постоянни рубрики по тези въпроси, ние  ги подпомагаме  с актуални материали, участваме и в предаването на български език на радио Атина.

Тъй като част от нашите съотечественици в или над пенсионна възраст започнаха да се връщат, положихме  усилия максимално да се разгласят правата и процедурите за получаване на “европейска пенсия”.  Разпространихме и брошурите на българското министерство на труда и социалната политика  “Да посрещнем предизвикателствата на Европейската стратегия по заетостта”, “Как ще живеем и работим в Европейския съюз след 2007 година”, “Да работим в Европа“, като я оставихме в консулските служби, българските дружества и българските заведения в Гърция.

Периодично организираме и срещи с наши сънародници не само в Атина, но и по другите области на страната, където има големи групи българи и интересът към тях е голям. Последните срещи бяха в трите големи града на остров Крит, където пребивават около 20 000 българи и на остров Родос – 5 000 души.

Как се отразява на гръцкия работен пазар световната финансова криза и, съответно, как се очаква да се отрази на българите работещи тук?

Мисля, че вече започнаха да се усещат и в Гърция първите симптоми на кризата. Информацията до момента  е около 19,2% има спад в строителството. В този отрасъл все по-трудно започва да се намира работа и надниците намаляват. Прогнозите са, че най-силно кризата ще се отрази в туризма. Една голяма част от българите работят в тази бранш. Ако се намали туристическият поток в Гърция, неминуемо някои хора ще останат без работа.

Голяма част от жените работят като домашни помощнички. Мисля, че ако кризата остави без работа една част от гърците, то те ще се грижат за децата или възрастните родители и няма да имат нужда, а ще липсват и средства, за да плащат на жена.

Министерството на труда и социалната политика предприе инициатива, която цели да свърже работодателите от България с българите, които работят в чужбина. Началният стадий е работещите да попълнят анкетни карти, които се разпространяват от посолствата на България в чужбина. Разкажете ми нещо повече за тази инициатива – как започна, как се развива и има ли резултати?

Поради много ниската безработица в България и затрудненията, които срещат българските работодатели с намирането на квалифицирана работна ръка в страната, от юни започна  инициативата на Министерството на труда и социалната политика. Целта е да може да се срещнат интересите на работодателите и на българите, които работят в чужбина и имат желание да се върнат, но не са сигурни дали ще могат да си намерят работа и дали тази работа ще бъде със заплата, с която ще могат да се издържат. След това министерството реши да се организират трудови борси в тези държави, където имаме големи имигрантски групи – българи. Първата борса беше на 15 ноември в Испания, а втората борса ще бъде през януари тук в Гърция.

За да бъдат по-добре подготвени тези борси и за да има по-добри резултати, се изготвиха анкетните карти, които се разпространяват предварително сред българите, които работят в чужбина. В тях хората посочват каква е тяхната специалност, на колко са години, от коя област на България са, дали желаят да се върнат и ако евентуално се върнат, каква работа ще търсят. От тях се иска да посочат и едно реалистично възнаграждение, което биха очаквали. Естествено, за да се завърнат нашите работници, работодателите трябва да дадат и едни по-добри заплати. Това е деликатният момент. Доколко те ще бъдат склонни да направят един такъв  жест. Въпреки всичко, Министерството дава възможност да се види какви са възможностите.

Организирането на борсите е първата сериозна крачка, която реално предоставя възможност при желание една част от сънародниците ни, ако  са мотивирани  да се завърнат. За борсата в Гърция подготовката е започната от началото на октомври, след като беше обявено, че следващата борса ще е тук. Отпечатахме анкетните карти и ги разпратихме до българските дружества, които са в страната, оставихме в консулските служби в Атина и в Солун, във всички български ресторанти и заведения в Атина,  в Бюрото за подкрепа на имигрантите към синдикалната организация ГСЕЕ. картата бе отпечатана и в българските вестници издавани в Гърция.

Как ще бъде организирана борсата – ще дойдат работодателите от България, които ще се срещат лично с хората?

Първият опит от организирането на борсата е от Испания. Провеждането й, именно в  Мадрид, бе продиктувано, от една страна, че там е съсредоточена голяма българска общност и от друга, напоследък се наблюдава нарастване на нивото на безработица, при което работните места на нашите сънародници в един момент могат да се окажат застрашени. От 8,7 % в началото на 2008 г., безработицата в Испания се е покачила през последните месеци до рекордните за ЕС през последните години 11,3 %.   Тази борса се организира в помощ на съгражданите ни в Испания.

Информационната трудова борса предизвика голям интерес - присъстваха лично министър Емилия Масларова и посланикът ни в Мадрид г-н Иван Христов, заместник-министър Димитър Димитров, Йордан Янев – заместник-председател на Агенцията за българите в чужбина към МС, над 200 български граждани, установили се да живеят и работят в Испания, представители на правителството на Мадрид, български и испански журналисти, експерти от министерството, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт, десет работодатели.  

Основен акцент на трудовата борса бе възможността за двустранен пряк контакт между участващите в българската делегация работодатели и българските работници – участници в борсата. Десет български работодатели и няколко испански фирми с офиси у нас представиха дейността си и предложиха на участниците конкретни оферти за работа в строителството, машиностроенето, туризма и леката промишленост. Над 30 вида позиции за производствения сектор, информатика, финанси, търговия, общи работници обявиха “Кока Кола Хеленик Ботлинг Къмпани България” АД.

“Бестехника ТМ Радомир” ПАД представи необходимостта си от квалифицирани и общи работници със специалностите машинни инженери, заварчици, крановици, шлосери по поддръжка и ремонт, оператори за металообработващи машини и други. „Главболгарстрой” АД, ЗСК „Боруй” АД, „Джоб сити” ЕООД, „Строителен пазар” ЕАД се фокусираха върху търсенето на кадри в областта на строителството – позиции за средно управленско ниво и за работници с техническо образование и квалификация. Фирмите „Адеко” България, „Франц Мари” ЕООД и „Джоб сити” представиха възможности за работа в сектор фармация, информатика, финанси и право, информационни технологии, администрация и индустрия, инженерни дейности, шивашко производство и туризъм. Испанската фирма «Армацентро» представи широк спектър на търсени специалисти за предстоящото изграждане на Дунав мост 2. Фирмите обявиха и заплатите.

            В строителството „Главболгарстрой” АД, ЗСК „Боруй” обявиха дневни надници от 60 до 120 лв. в зависимост от разряда и квалификацията. В туризма заплащането е за готвачи 2 000 – 3 000 лв., камериерки - 600 лв, управител на хотел – 1 500 – 2 000лв. “Бестехника ТМ Радомир” предложи 50 работни места предимно заварчици, шлосери - монтажници, борвергисти, стругари, ремонтен  и инженерно - технически персонал, средната заплата в завода е 1 060 лв.

Кока-Кола България споделиха, че 100% от обърналите се към тях работници (които са над сто души) могат да бъдат назначени в компанията – имат всички данни да това.

Главболгарстрой и Строителен пазар ЕАД казаха, че могат веднага да назначат 20 души от обърналите се към тях (общо над 50 работници). Бесттехника-Радомир –  набеляза първите си 10 бъдещи работници.

Интересът към обявените работни места бе голям, българските граждани дискутираха конкретни заплати, условия на труд и възможности за растеж при отделните работодатели, размениха пряко адреси за контакт или директно получаваха  информация за документите, необходими за техните назначения по предварителните оферти.

Проявен бе много значим интерес и към посредническите фирми за намиране на работа, характерното за тях е, че те взимат хонорар само от работодателя, за кандидатите за работа услугата е безплатна.От Агенцията по заетостта даваха индивидуални консултации и информация на всеки един от присъстващите български граждани. Така българите имаха възможност да получат достатъчно информация включително и за конкретните работни места. Джоб Сити ЕООД ангажираха  да намерят работа в близко бъдеще на поне 15% от тези, които са посетили щанда им - над 80 души.

Адеко България АД са се ангажирали да търсят работа на всички, които са се допитали до тях – над 50 души, според тях има реална възможност да започнат работа в България.

На борсата присъстваше и представител на Националния Осигурителен Институт - директорът на Дирекция “ Европейски осигуровки “

 г-жа Мария  Касърова, която даваше консултации за осигурителните права, процедурите за пенсиониране и европейското законодателство. Това е накратко стила на провеждането на трудовите борси, подобна ще е и тази в Атина. Разликата ще е продиктувана от интереса за вида на работата, който ще заявят в Анкетните карти българите работещи в Гърция.

Какви са възможностите за преквалификация в България?

Министерството на труда има  обширна програма и вече изградени центрове почти навсякъде в страната, за преквалификация. Пазарът на труда стана много динамичен и за да могат работещите да следват тази динамика се налага често преквалификация или добиване на по-съвременна квалификация.

В тази връзка – какви са прогнозите, Гърция ще отвори ли трудовия си пазар след 2009 г. за български граждани?

Ние очакваме Гърция да отворят трудовия си пазар, защото винаги са заявявали, че нашите граждани не са проблем за тях.  Но отчитаме и тежката ситуация с финансовата криза и с очакваното повишаване на безработицата в страната, както прогнозират европейските служби. Така че очакваме решение, което се надяваме, че ще бъде обявено през януари.