Лофт жилищата за Гърция са лукс от само себе си, защото предлагат голям излишък на пространство в една доста гъсто застроена градска среда. Поради това са предназначени за един относително ограничен брой клиенти, които могат да се справят с цената на покупката, и от друга страна са заинтересовани да живеят в центъра на града, с по-малко стаи и с по-обширни обединени помещения.

Лофт жилищата се различават от луксозните апартаменти с високи тавани, защото: се появяват като следствие на възобновяването на индустриални или търговски помещения; вместо да имат много различни стаи, както се случва в повечето апартаменти, те разполагат с доста големи обединени помещения и с малко прегради; имат друга морфология на отворите, тъй като началната конструкция не е била предназначена за жилище; помещенията, които се употребяват от всички жители на една кооперация като вход, площадки и др., се различават при лофтовете, особено когато те се правят в сгради, където останалите помещения се използват все още като складове, цехове и т.н.

Как влияе заобикалящата градска среда при осъществяването на идеята за създаването на лофт жилище?

Съществуват две насоки в този въпрос, които трябва да се вземат предвид: как средата влияе на архитектите при проектирането и конструкцията на лофт жилищата и как е повлиян района от създаването на лофтове.

Първо, ще дефинираме като лофт единствено тези жилища, които са вследствие на реконструкция на стари индустриални сгради. В този ред на мисли, що се отнася до първата част от въпроса, бих казала, че заобикалящата среда влияе по-малко отколкото самата сграда, която се възстановява. Това дава насоки при проектирането и при изграждането – носеща конструкция, отвори, мащаби, стил и т.н. Със сигурност се взема предвид и ориентацията, съседството и т.н., за да  бъдат организирани по максимално подходящ начин вътрешните пространства, като често характеристиките и морфологията на външната част са определени.

Що се отнася до това как е повлиян района, бих казала, че влиянието е значително. Преди всичко районът се оживява, защото празните сгради се възраждат и районът не замира след определен час, както се случва, когато помещенията се използват с професионална цел. Също и цените на недвижимото имущество се покачват. Постепенно използването на сградите за търговска или производствена цел се преустановява и все повече и повече жители, които в началото може и да не са се осмелявали, в момента са привлечени от идеята да живеят в лофт.

В Атина обаче има много жилищни райони, където преди са били съсредоточени индустриални сгради като например в Петралона, Гази, Вотаникос и др. При тези случаи увеличението на цените на земята може да доведе до смяната на старите кооперации с нови – напр. чрез системата за суперфиция.

По твое мнение важи ли твърдението, че лофт “way of life” обозначава деиндустриализацията и, ако си съгласна с това, Атина не закъсня ли да се възползва и да го въведе като начин на живот?

Не бих казала, че обозначава деиндустриализацията, но със сигурност маркира промяната – промяната на характера на градовете, на начините на производство, но и икономически, социални и други промени. Във всички страни – Америка, Франция, Англия, където е започнало и се е развило създаването на лофтовете, от една страна са били затворени малките производствени цехове в центъра на градовете, но са се развили по-големи в периферията. Паралелно с това процедурата по производството се развива технологически, сменя се състава и размера на човешките ресурси, в градовете се развива бранша на услугите и т.н.

В чужбина, както вече казах, създаването на лофт жилища се появява по „естествен” начин, тъй като нуждата на артистите за подслон е била покрита от евтините, бивши помещения за професионална употреба. В Гърция лофтовете идват като мода, която е минала през Америка и Европа.

Една известна в Гърция писателка – Соти Триандафилиду, пише за хората, които избират да живеят в лофт жилища, че: „Ако апартаментът в една конвенционална кооперация съответства на начина на живот „работя, женя се, тегля жилищен кредит и правя деца”, лофтът съответства на отричането на по-горе описаното.” Какъв тип са хората, които ще си изберат да живеят в тези жилища в Гърция?

Не съм съгласна с едно толкова крайно разграничение. В Гърция нещата са неустановени – в много райони на гръцките градове съжителстват различни социални групи, с различни доходи, различни нива на образование, различен произход и т.н. Не съществуват резки „граници”, както в градове в други държави.

Съответно, хората може да имат този начин на живот: „ да работят, да се женят, да теглят жилищен кредит и да правят деца”, и в същото време да си купят или да си направят лофт. Мисля, че тези, които ще си купят или ще си конструират лофт вместо апартамент, ще могат да се справят с увеличаването на стойността, което съответства на увеличаването на площта – един удобен конвенционален апартамент с една спалня е около 50 кв.м., а пък подобен лофт ще излезе поне 80-100 кв.м. Също така начинът на живот на хората трябва да е съобразен с по-свободното разпределение на пространството, което имат лофт жилищата, както и с факта, че се намират в центъра на града.

* Последните две статии на арх. Нефели Пападимитриу за атинските лофтове могат да бъдат намерени в списание „Елиникес катаскевес” (http://www.ellkat.gr/).