„И все пак Пиаф е имала за какво да съжалява” разкрива Хелена Смит -кореспондентка на вестник Гардиън в Гърция. В своята статия тя цитира любовните писма на Едит Пиаф до нейната гръцка любов Димитрис Хорн.

Четиринадесет години преди да изпее този велик шансон „Non, Je ne Regrette Rien” , французойката може би е преживяла една любов, за която е била способна да „се откаже от всичко”.

Писмото открито в Атина е написано през 1946 г. от Пиаф, която тогава е била на 31-годишна възраст и на върха на славата си. В нежните редове, тя заявява вечната си любов към „Моя Таки”. Таки е галеното обръщение към Димитрис Хорн – мъжът, който е било определено да се превърне в най-известния гръцки актьор, който тогава е бил едва 25-годишен.

„Обичам те, както не съм обичала никой друг, Таки, не разбивай сърцето ми” пише Пиаф след като среща актьора в Атина по време на турне из Европа.

„Бих искала да живея до теб. Мисля, че мога да те направя щастлив и също вярвам, че те разбирам много добре. Зная, че съм способна да се откажа от всичко за теб.”

Писмото до Димитрис Хорн, което се състои от четири страници, през всичките тези години е било пазено под ключ заедно с телеграма обозначена като „спешна”. Мълви се, че Хорн се е срещнал с Едит Пиаф след едно нейно представление в препълнения театър Котопули в Атина. Тогава тя вече е била световноизвестна като Малкото Врабче (La Môme Piaf).

Малко по-късно французойката среща боксьора Марсел Сердан, когото счита за най-великия сред множеството си любовници. След неговата смърт в самолетна катастрофа през 1949 г., Едит Пиаф изпада в депресия и започва да живее в постоянно опиянение с наркотици и алкохол.

С думите на главния аукционер Петрос Вергос: „Никога няма да разберем какви чувства е имал Хорн (спрямо Пиаф), но от нейната сляпа страст, тези писма свидетелстват, че е ставало дума за любов от пръв поглед от страна на Пиаф”, завършва статията си Хелена Смит.