Кастово деление и омраза и война между различните групи имигранти се наблюдават от известно време в Гърция, твърди в изследване вестник „Катимерини”. Групите се оформят както на принципа кой по-рано е пристигнал в Гърция, но и на расистки принцип като тенденцията е европейците да си извоюват по-привилигеровано положение в сравнение с черните и афганците.
Критерият, по който се определят имигрантските касти е надницата, която получават на ден. В най-ниската част на стълбицата са имигрантите от Афганистан, които или получават безобразно малко или не получават нищо, тъй като не говорят гръцки език и стават жертва на измамници работодатели. Следват иранците, иракчаните и мароканците, които са наемани за най-черната работа и получават по 20-25 евро на ден.
Бояджийте и различните видове строителни майстори, най-вече от Албания, но също така и от Полша и Русия получават по 50-55 евро на ден, а помощниците им по 40 евро на ден. Имигрантската аристокрация се състои от зидарите и мазачите, сред които има албанци, турци, но и гърци и тяхната надница достига до 60-65 евро на ден. Гърците обвиняват албанците, че са свалили надницата от 80 на 65 евро, източноевропейците обвиняват азиатците, че са я намалили до 20 евро.
Афганците и африканците, най-вече от страни с остри военни конфликти, живеят на улицата, нежелани от никого. Много от тях нямат документи, те или са в процедура на получаване на статут на бежанец или още не са започнали такава. Дори и да са квалифицирани и да искат да работят законно, не могат. „Работим по 12 часа и ни казват – ще ви платим утре и изчезват. След това пристига полицията и ни залавя нас”, разказва африкански имигрант.
Имигрантите от Индия, Пакистан и Афганистан обвиняват албанците в агресивен расизъм и нападения срещу семействата им. Африканицте недоволстват и от българите и румънците, които от една страна са европейски граждани и нямат нужда от социални осигуровки, за да са законно пребиваващи в Гърция, а от друга са готови да работят за много ниски надници. Така те се превръщат в най-желаните и евтини работници за работодателите.