До момента повече от 15 000 души между 20 и 50 години са се хванали в мрежите на незаконните бюра за намиране на работа. Мрежата от дилъри на работни места действа от поне пет години в Гърция. Нейни жертви не веднъж са били и българите, които живеят в страната. В момента системата работи така: една фирма наема служителя от бюрото, а той работи за друга фирма. С фирмата, която го използва няма никакви финансови отношения, защото му се плаща от фирмата, която го „наема”. Ако някоя фирма си вземе служител от законно бюро, той ще й струва 89 евро на ден, от които служителят получава около 30 евро. „В бюрата „на черно” работникът струва едва 18-19 евро, което е изкусителна цена за бизнесмени, които искат да наемат постоянен персонал” казва председателят на Синдиката на частните служители Янис Комнинос.

«Наемателите» на работници подписват договори, които са фалшиви и пристъпват всички закони на трудовото право. Работещите не се ползват от основни трудови права и не получават премиите, които им се полагат.  Обикновено периодът на заетост на тези служители не надвишава осем месеца. И това са само част от фактите, които говорят за средновековното състояние на трудовия пазар в Гърция. За да привлекат «клиентелата» си, бюрата изпращат рекламни листовки до хотели, казина, барове, ресторанти и магазини. Изпращат рекламите си през месеците, когато се търси персонал и така, когато «се отвори» работно място собствениците им се обаждат. Понеже служителите «втора категория» работят на мястото на постоянните служители, които са в отпуска, не важи спазването на осемчасовия работен ден.

Собствениците на бюра в Северна Гърция са още по-големи „хищници”. Те изпращат чужденци-имигранти да берат грозде, както и на други земеделски работи. На плантация на Халкидики работят сто души за по 250 евро месечно, без здравни застраховки и осигуровки. Чужденците, които използват услугите на бюрата, обикновени си търсят работа като сервитьори, камериерки, чистачки и миячи на чинии. Сред тях преобладават албанците, но има и много българи, които са си изпатили от „фалшивите” бюра за работа. „Много от тях получават заплатите си със закъснение или изобщо не ги получават. Но не се оплакват на властите, че ги мамят. Имат нужда да работят. Имат нужда от парите и предпочитат да си мълчат” отбелязва г-н Комнинос.