Нашите къщи е мястото, където се срещаме с любимите си хора, там си почиваме, там правим любов, там четем, там живеем. Все по-малко къщи и все повече мезонети се строят в предградията, издигат се все повече комплекси от апартаменти и лофт-апартаменти в центъра на града. Атина се променя и никой не може да каже със сигурност как ще изглежда тя на утрешния ден.

Изложбата „Жилището в Гърция от 20 в 21 век”, която е организирана от Гръцкия архитектурен институт в Новия Музей Бенаки на бул. Пиреос от 20 януари до 15 март, проследява ритъма на този преходен период. По този повод всекидневникът „Катимерини” публикува коментарите на няколко известни гръцки архитекти за метаморфозата на техния град.

Появява се класа на задлъжнели новобедняци

Димитрис Филипидис

Буржоазията е на границата на изчезването и се появява една класа от задлъжнели новобедняци. Също така имаме налице хиляди непродадени апартаменти в старите блокове. Една е социалната класа, която може да си позволи ново жилище – на икономическия елит. Представителите на тази класа не се задоволяват единствено да показват, че прахосничат, но желаят да си издигнат и паметници от типа на жилища-мавзолеи в среда под пълен контрол.

Жилища за съвременните номади

Зисис Котионис

http://www.heliarch.gr/BIENNALE/ENOTITA3/KOTIONIS/Kotionis.htm

Архитектурата днес е по-ориентирана към нуждите на обществото и на околната среда, отколкото преди. Насред разпадащите се градски сгради се появяват нови архитектурни практики за тяхното престрояване. Млади двойки – хетеро- и хомо-сексуални, семейства с един родител, артисти и авангардисти, които се изплъзват от идеята за гръцкото семейство създават нови култури за градско съжителство. Престрояват и преправят апартаменти, професионални и индустриални помещения по фантастичен начин.

Появява се една нова тенденция в живеенето извън града, която е все още на академично ниво. Отминаваме логиката за луксозно жилище и се отправяме към проучванията за съвременните практики на живеене, където се скицират примери за съвременен номадски начина на живот - с леки, временни, измислени и фантасмагорични конструкции. Ако плановете, които са на експериментално ниво започнат да се изпълняват, то тогава в бъдеще ще имаме жилища, които ще имат по-малко разходи на енергия и ще излизат и по-евтини за своите собственици.

Изследванията на «зелената» архитектура ще дадат важни резултати, само ако предложи нови модели на живеене извън биополитическата сфера на градския живот в частни, контролирани и вътрешни помещения.

Какво ще строим на мястото на кооперациите?

Панос Драгонас

http://www.heliarch.gr/BIENNALE/ENOTITA4/dragonas_xristopoulou/dragxrist.htm

Атинските блокове са типът сгради, които изиграха определяща роля за оформнето на гръцките градове. През последните 15 години се правят някои интересни стъпки към развитие на архитектурата на блоковете. До голяма степен това се дължи на появата на по-млади архитекти, които изучават особеностите на гръцките градове. Доста от блоковете са примери за един зрял гръцки модернизъм. Но блоковете като такива са сгради, които са измислени, за да задоволят нуждите на строителството след Втората световна война. В момента изискванията относно жилището са различни от тези отпреди 60 години – градовете в Гърция се задушават от липсата на открити пространства. В Атина в някои по-развити квартали в центъра, но и сред привилегированите квартали от предградията се появяват модернистични решения, които отговарят на новите социални, функционални и изисквания на околната среда.

Градът и „къщата”

Димитрис Цакалакис

Ако градът е най-ценното откритие на модернизма, може да си зададем въпроса – защо тогава всички искат да живеят сред природата? Част от отговора е свързана със състоянието на градските жилища. Градовете изживяха първите големи промени по време на индустриалната революция и въпросът за живеенето в града е бил основен за движението на модернистите в началото на 20 век. Те са се грижели за социално слабите и са желаели да се покачи качеството им на живот. Изведнъж градовете започват да растат с невиждан ритъм. Проблемът в Гърция е, че градовете нямат планове за разширение, мнението на архитектите не е потърсено и предприемачите са действали „на своя глава”.

Жилищата трябва да бъдат съобразени с промените, които настъпват в обществото - броят на членовете на семействата намалява, намалява и броят на семействата, увеличава се броят на хората, които живеят сами, както и на тези, които живеят със съквартиранти или съжителстват със своите партньори. Помещенията в новите жилища трябва да се съобразят с това, че техните обитатели работят и се забавляват в своя дом. Ако се вземе предвид този факт, това ще доведе до различно схващане на класическите апартаменти. Ако занапред бъдат предвидени пространства от типа на градинки между кооперациите и бъдат оправени вече съществуващите паркове, алеи и площади, хората ще се почувстват по-добре в собствения си град.

Изложбата в музея Бенаки