„Преместването от една страна в друга вече не е съдбоносно решение” казва Йоанна Лалиоту, професор по история и социална антропология в Тесалийския университет във Волос и автор на книгата „Да пресечеш океана – история на гръцката емиграция в САЩ” в интервю за Мария Спасова.

-         Може ли да говорим за масово завръшане обратно в Гърция на гръцки американци от различни поколения?

-         Това е един много интересен въпрос, който науката все още не е изследвала по начина, по който заслужава и изучаването му тепърва предстои. Факт е, че още от първата вълна на емиграция в началото на 20-ти век имаме и много активно движение обратно към родината, още в десетте и двадесетте години на 20-ти век. За съжаление това движение обратно към Гърция не е документирано цялостно нито от американските, нито от гръцките архиви. Освен това много хора се връщат, за да заминат отново в Америка след няколко години. Независимо дали са го планирали или не. Емигрирането е такъв психологически акт, който емигрантът го планира, но до известна степен. Може през 20-те години на 20-ти век да е решил да се върне в Гърция по определени причини, но след 5 години да си промени мнението и да замине отново за Америка. При всички положения обаче това движение обратно към родината съществува. Гърците се връщат, някои от тях остават в Гърция, други се връщат в Америка. Интересно е, че едно от първите изследвания за гърците в Америка е за тези гърци, които се връщат обратно. Прави го един голям историк Теодорос Салютос, самият той второ поколение емигрант, който през 50-те години на 20-ти век става един от първите стипендианти на фондация Фулбрайт, връща се в Гърция и прави серия от интервюта с емигранти от Америка, които са се върнали в Гърция. След това ги публикува в една много интересна книга. Задава им въпроси защо се връщат, кога са се върнали, какво ги е накарало да се върнат. Оказва се, че много от тях се връщат, за да уредят някакви имуществени, административни или съдебни случаи. Други идват по семейни причини – да се оженят, да оженят сестрите си, да вземат със себе си братята си. Някои от тях остават в Гърция, други си заминават. Очевидно емигрирането е един дълъг процес на пазарлъци със себе си. Това, което описва Салютос е този проблем на двойната идентичност, за който говорят всички анкетирани. В някакъв момент от разговора всички казват, че в Америка са се чувствали чужденци и затова са се върнали в Гърция. Когато обаче се връщат в Гърция те вече не са същите като останалите, те са различни. И както казва един от анкетираните „В Америка сме гърци, в Гърция сме американци”.

Що се отнася до втората вълна емиграция, след края на Втората световна война, също имаме много, които се връщат обратно. Интересното в този феномен на връщане в родината е, че той обхваща всички слоеве на емигрантите – както тези, които бързо успяват да се установят и да направят кариера, така и тези, които са се провалили. Т.е. човек се връща, защото не е успял, но и защото е успял и чувства сигурност, че може да финансира живота си в Гърция. Много хора се връщат след пенсионирането си. Има едно явление, което се наблюдава през последните десетина години на хора на възраст около 50-55 години, които прекарват 6 месеца в Гърция и останалите 6 в Америка. Това обикновено са хора с добро финансово състояние и с голямо семейство, за които е трудно да върнат цялото семейство в Гърция и по този начин съчетават живота тук и там. През последните 15 години забелязваме и още една група от хора, които се връщат в Гърция след като завършат следването си в Америка. Преди години всички, които завършваха университети в САЩ оставаха там на работа. Сега една голяма част от тях се връщат в Гърция, поне за един значителен период от време.

-         Как виждате да се развие това явление в бъдеще?

-         Обикновено ние историците говорим за миналото, но разбира се винаги мислим за бъдещето. Условията, в които се развиват хората днес са съвсем, съвсем различни, в сравнение с тези, при които се оформи явлението на завръщането в родината през 20-ти век. Живеем в епоха, когато комуникациите са глобализирани. Хората пътуват много. Преместването от една в друга страна вече не е съдбоносно решение, както е било в миналото. Хората са по-мобилни, движението в една или друга посока не е за винаги, а за определен период от време. От тази гледна точка не знам дали ще имаме вълни на завръщане към Гърция. По-скоро вярвам, че няма да имаме. Със сигурност обаче вече се наблюдава по-голяма подвижност на хората и този процес ще се задълбочава. Подвижността е и в двете посоки. Много гърци от чужбина се връщат за ограничено време в Гърция, но и много гърци заминават за определен период от време в чужбина. Това е особено очевидно в академичните среди. Какво имам предвид – учени в американски университети, които обаче се занимават с изследвания, които провеждат в Гърция и обратното, много професори в гръцки университети са гостуващи преподаватели и в американски университети. Според мене тази мобилност и подвижност ще се развива още повече. Да не говорим, че живеем в епоха, когато някой може да живее в Гърция, а да работи в Съединените щати.

-         Ако се върнем назад във времето, кога започва гръцката емиграция към Съединените щати и колко вълни на емиграция можем да проследим исторически?

-         Гръцката емиграция към Америка започва около края на 19-ти век. Първите регистрирани емигранти са от 80-те години на 19-ти век. Това не означава, че преди това не сме имали емигранти, то те са редки, единични случаи. За масово емигриране можем да говорим едва през 1890-та, а пикът на гръцки емигранти към САЩ е през първите две десетилетия на 20-ти век. Това е и първата вълна гръцки емигранти към Америка. Разбира се, говорим условно за вълни, защото движението на хората никога не спира. Просто в определени исторически моменти имаме едно увеличаване на броя на гърците, които заминават за Америка. Така, както имаме увеличаване на емиграцията през първите 2 десетилетия на 20-ти век, така имаме и зачестяване на емиграцията след края на Втората световна война и особено през 50-те години и 60-те години на 20-ти век. Това са и двете големи емиграционни вълни – първите 20 години на 20-ти век и след това 50-те и 60-те години. Основният фактор, който разделя емиграцията на тези две вълни на практика е американското законодателство. През 1924 американските миграционни закони се променят, въвежда се правилото на квотите, съгласно което всяка националност има право на определен брой емигранти в САЩ.

Практическият резултат от тази промяна е, че на практика тя спира гръцката емиграция към Америка, както и италианската, а и други емиграции от източна Европа. Така от 24-та година имаме спад в броя на емигрантите. Продължават да пристигат нови, но те са най-вече роднини на тези, които вече са се установили в САЩ. След края на Втората световна война и най-вече през 50-те години законодателството в САЩ се променя отново. Този път се въвежда правилото за изселените хора, които са се оказали в чужбина поради войната. Така отново се отваря възможността и много млади гърци заминават за Америка. Разбира се, това е период, през който гърците вече емигрират и в други страни – Австралия, Германия, докато в началото на века емиграцията е предимно към Щатите. Т.е. гръцката емиграция към Америка въобще не спира през 20-ти век, но в тези два периода броят на хората рязко се увеличава. Тези две вълни оформят две различни поколения гръцки емигранти и две различни групи от гръцки американци. Много често те се конфронтират помежду си – по-новите емигранти с по-старите.

-         Какъв е животът на гръцките емигранти в Америка? С какво се занимават? Какво образование имат?

-         Историята на гърците в Америка е много богата, тъй като има много различни групи хора и много различни случаи. Винаги, когато се опитваме да обобщим картината, оставяме встрани някои групи хора и обратно, слагаме по-голямо ударение върху някои други. Така се раждат стереотипите. За първата вълна емигранти обаче с голяма сигурност можем да кажем, че са мъже, много млади на възраст. С днешните стандарти бихме казали момчета – под 20 години, много често и непълнолетни, макар че това е било незаконно, но се е случвало масово. В повечето случаи неграмотни, които или не са ходили изобщо на училище, или много малко са ходили. Почти изцяло идват от аграрни семейства, в по-голямата си част са от селата в Пелопонес. Те са бедни хора, дори много бедни, но не безимотни. Гръцкият емигрант е човек, който се намира в най-долната част на икономическата пирамида, но не на дъното й. Той има някаква нива или имот, който ипотекира, за да си купи билета за Америка, т.е. има маята. След 1915 – 1920 година за Америка започват да заминават предимно жени, млади момичета, които се омъжват за емигрантите, които са вече там. Много често мъжете се връщат в селото си, за да си намерят жена и я отвеждат в САЩ. Какво правят там? Пристигат на пристанището в Ню Йорк и продължават на север към Средния запад, където основно работят в мините и в строителството на железниците. Те се установяват в градовете, в индустриалните зони, където работят най-различни неща, но най-вече в шивашката индустрия. Лека полека започват да отварят малки ресторанти, малки заведения, оформят се първите общности и се отварят първите работни места за нуждите на общността – в магазините на общността, в ресторантите на общността, в банките на общността.

Сред децата на първата вълна емигранти наблюдаваме един много бърз скок в образователното ниво. Те са родени в Америка, там учат, завършват университети и много скоро подобряват обществения си статус. Второто поколение на първата вълна вече стават лекари, адвокати, учители – все професии, за които е необходимо солидно образование. Втората вълна емигранти през 50-те и 60-те години на 20-ти век също в по-голямата си част произхожда от аграрния сектор. По онова време в Гърция има два вида емиграция – вътрешна, която се насочва към големите градски центрове, по-точно която формира големите градски центрове, а другата е външната, която се насочва към чужбина. Това са хора, които са ходили на училище, всички са завършили основното училище и много от тях са посещавали и класове от прогимназията. През този период се появява и един нов вид емиграция – образователната. Това са хора, които заминават за Америка, за да учат. Техният брой непрекъснато ще се увеличава през годините. Те са над 18 години и заминавайки за Америка образуват групата на гръцките учени в американските университети. Някои от тях остават там, други се връщат в Гърция.

-         Каква е ролята на църквата в живота на гръцките общности в Америка?

-         Но по принцип гръцките общности се формират около православната вяра, около църквата. Разбира се, имаме и общности на гръцки евреи в Америка, но повечето са на православни християни. Църквата играе огромна роля в живота на общността. Общественият живот на емигрантите се създава около дейностите на църквата, около общото празнуване на празниците, когато те се събират и могат да установят връзки и взаимоотношения помежду си.

-         Географски къде са разположени най-големите гръцки общности в Америка?

-         Най-вече по източното крайбрежие – Ню Йорк, Чикаго, но и във всички големи градове – Питсбърг, Детройт, Лос Анджелис, Сан Франциско. Разбира се, има и във Вашингтон, и в Канада.

-         Можем ли да кажем като количество колко хора от гръцки произход живеят в САЩ?

-         Трудно е да говорим за цифри, защото нямаме достатъчно достоверни данни за тях. През първата половина на 20-ти век според някои изследователи емигрират 200 хиляди, според други 250 хиляди гърци в Съединените щати. В Гърция няма документи колко хора напускат. Информацията ни идва от американските архиви, които са много ценни в това отношение, но и те имат пропуски. В какъв смисъл – в смисъл, че когато емигрантът пристига там неговата националност се записва на базата на рожденното му място. Имиграционните власти го питат от къде си и той казва – от Пелопонес, намира се в Гърция. Други обаче са били от райони, които все още са били част от отоманската империя и са записани като нейни поданици. Вторият момент, който затруднява отговора на този въпрос е какво означава емигрант в САЩ – включва ли се в него второто поколение гърци, включва ли се третото...