„Преместването от една страна в друга вече не е съдбоносно решение” казва Йоанна Лалиоту, професор по история и социална антропология в Тесалийския университет във Волос и автор на книгата „Да пресечеш океана – история на гръцката емиграция в САЩ” в интервю за Мария Спасова.

-         Може ли да говорим за масово завръшане обратно в Гърция на гръцки американци от различни поколения?

-         Това е един много интересен въпрос, който науката все още не е изследвала по начина, по който заслужава и изучаването му тепърва предстои. Факт е, че още от първата вълна на емиграция в началото на 20-ти век имаме и много активно движение обратно към родината, още в десетте и двадесетте години на 20-ти век. За съжаление това движение обратно към Гърция не е документирано цялостно нито от американските, нито от гръцките архиви. Освен това много хора се връщат, за да заминат отново в Америка след няколко години. Независимо дали са го планирали или не. Емигрирането е такъв психологически акт, който емигрантът го планира, но до известна степен. Може през 20-те години на 20-ти век да е решил да се върне в Гърция по определени причини, но след 5 години да си промени мнението и да замине отново за Америка. При всички положения обаче това движение обратно към родината съществува. Гърците се връщат, някои от тях остават в Гърция, други се връщат в Америка. Интересно е, че едно от първите изследвания за гърците в Америка е за тези гърци, които се връщат обратно. Прави го един голям историк Теодорос Салютос, самият той второ поколение емигрант, който през 50-те години на 20-ти век става един от първите стипендианти на фондация Фулбрайт, връща се в Гърция и прави серия от интервюта с емигранти от Америка, които са се върнали в Гърция. След това ги публикува в една много интересна книга. Задава им въпроси защо се връщат, кога са се върнали, какво ги е накарало да се върнат. Оказва се, че много от тях се връщат, за да уредят някакви имуществени, административни или съдебни случаи. Други идват по семейни причини – да се оженят, да оженят сестрите си, да вземат със себе си братята си. Някои от тях остават в Гърция, други си заминават. Очевидно емигрирането е един дълъг процес на пазарлъци със себе си. Това, което описва Салютос е този проблем на двойната идентичност, за който говорят всички анкетирани. В някакъв момент от разговора всички казват, че в Америка са се чувствали чужденци и затова са се върнали в Гърция. Когато обаче се връщат в Гърция те вече не са същите като останалите, те са различни. И както казва един от анкетираните „В Америка сме гърци, в Гърция сме американци”.

Що се отнася до втората вълна емиграция, след края на Втората световна война, също имаме много, които се връщат обратно. Интересното в този феномен на връщане в родината е, че той обхваща всички слоеве на емигрантите – както тези, които бързо успяват да се установят и да направят кариера, така и тези, които са се провалили. Т.е. човек се връща, защото не е успял, но и защото е успял и чувства сигурност, че може да финансира живота си в Гърция. Много хора се връщат след пенсионирането си. Има едно явление, което се наблюдава през последните десетина години на хора на възраст около 50-55 години, които прекарват 6 месеца в Гърция и останалите 6 в Америка. Това обикновено са хора с добро финансово състояние и с голямо семейство, за които е трудно да върнат цялото семейство в Гърция и по този начин съчетават живота тук и там. През последните 15 години забелязваме и още една група от хора, които се връщат в Гърция след като завършат следването си в Америка. Преди години всички, които завършваха университети в САЩ оставаха там на работа. Сега една голяма част от тях се връщат в Гърция, поне за един значителен период от време.

-         Как виждате да се развие това явление в бъдеще?

-         Обикновено ние историците говорим за миналото, но разбира се винаги мислим за бъдещето. Условията, в които се развиват хората днес са съвсем, съвсем различни, в сравнение с тези, при които се оформи явлението на завръщането в родината през 20-ти век. Живеем в епоха, когато комуникациите са глобализирани. Хората пътуват много. Преместването от една в друга страна вече не е съдбоносно решение, както е било в миналото. Хората са по-мобилни, движението в една или друга посока не е за винаги, а за определен период от време. От тази гледна точка не знам дали ще имаме вълни на завръщане към Гърция. По-скоро вярвам, че няма да имаме. Със сигурност обаче вече се наблюдава по-голяма подвижност на хората и този процес ще се задълбочава. Подвижността е и в двете посоки. Много гърци от чужбина се връщат за ограничено време в Гърция, но и много гърци заминават за определен период от време в чужбина. Това е особено очевидно в академичните среди. Какво имам предвид – учени в американски университети, които обаче се занимават с изследвания, които провеждат в Гърция и обратното, много професори в гръцки университети са гостуващи преподаватели и в американски университети. Според мене тази мобилност и подвижност ще се развива още повече. Да не говорим, че живеем в епоха, когато някой може да живее в Гърция, а да работи в Съединените щати.

-         Ако се върнем назад във времето, кога започва гръцката емиграция към Съединените щати и колко вълни на емиграция можем да проследим исторически?