Две нови изследователски програми, които стартираха в Солунския Универститет Аристотел дават надеждата, че ще намерят терапия на някои неврологични болести и ще спомогнат за по-резултатно лечение на рака като намалят страничните ефекти на лекарствата. Основната идея е да бъдат приложени постиженията на нанотехнологията в медицината.

„Мозъкът” на програмата е 25-годишната изследователка по наномеханика и нанотехнология Катерина Айфанди, която едва на 21-години защитава доктроската си степен в Холандия и така става най-младия учен в страната. Миналата година изследователката успява да спечели първия си конкурс към Европейския съвет за научни изследвания като подсигурява субсидия от 1,13 млн евро, за да продължи изследването си в следващите пет години.

Според Катерина Айфанди „нанотехнологията може да помогне в лечението на болести, които не могат да бъдат излекувани от съвременната медицина. Такива болести са Паркинсон, Алцхаймер, мултипликационна склероза, парализа и т.н.”

Неврологичните болести се причиняват, когато клетките на мозъка не произвеждат необходимите електро-сигнали, обяснява г-жа Айфанди и добавя: „Чрез метода Deep Brain Stimulation, неврохирурзите поставят в мозъка електроди с диаметър от един милиметър, които пренасят електро трептения от ниска честота в областите, където не тези клетки не функционират както трябва. Този метод се прилага от около десет години.”

Според изследователката „нанотехнологията може да подобри значително тези приложения. Употребата на по-малък по размер електрод ще даде като резултат изчезването на усложненията по време на процеса и ще причинява електро трептения на точното мястото в мозъка, където съществува разстройството.”

Нанотехнологията може да подобри съществено и терапията на рака. Както обяснява г-жа Айфанди при химиотерапията лекарството влияе на всички клетки, в които е заложен генетичен материал, в резултат на което да се появяват странични ефекти като косопад, разстройство на храносмилателната система и др. Нанотехнологията позволява производството на наночастици, в които ще се затваря лекарството. Във външната част на наночастиците ще се поставят протеини, които ще се насочват и ще се залепват върху раковите клетки. Така лекарството се насочва и се освобождава само върху болните клетки, без да разрушава здравите.

И докато гръцките учени избират да правят кариера в чужбина, Катерина Айфанди остави Америка, за да се завърне в страната си. „Дойдох в Гърция, защото исках да допринеса в областта на нанотехнологията тук. ” Първите експерименти за прилагането на нанотехнологията в лечението на неврологичните болести започват тази седмица.